— Ако желаете, ще донеса нещо разхладително за пиене. Или може би сладкиши?
Никой не отговори, вперените в нея очи останаха непроницаеми.
— Има и плодове, съвсем пресни са — добави тя отчаяна.
— Благодаря, нямаме нужда от нищо — обади се този, който имаше вид и се държеше като водач и говорител. — Не бихме искали да ви задържаме тук повече, сигурно имате и други задължения.
Усмивката, която разкриви лицето му, беше ужасяваща, макар че сигурно трябваше да изглежда доброжелателна. Любезните думи се опровергаваха от тона, който безцеремонно й нареждаше да се маха оттук. Кимори смотолеви някакво извинение, изскочи в коридора и затръшна вратата след себе си. Облегна се на отсрещната стена и се опита да успокои бясно туптящото си сърце. Нито гневът на мадам Риана, нито парите на търговеца можеха да я накарат да влезе отново вътре. Трябваше да предупреди Раван за тях, защото се съмняваше, че това са хората, които очакваше. С неговия наивен и простодушен вид, едва ли можеше да сключи сделка с тях. Най-малко щяха да го ограбят, а напълно бяха способни и да го убият. Точно така, приличаха не на търговци, дори не и на мошеници, а на хладнокръвни убийци. Тази мисъл се въртя в главата й, докато накрая тя подскочи и сподави неволния си вик с ръка на устата.
— Разбира се, колко съм глупава!
— Какво се разбира? — обади се Раван, който междувременно се беше върнал, но тя не усети приближаването му.
— Господине! — възкликна Кимори, като го сграбчи за ръката. — Не влизайте вътре! Там са двамата, за които казахте, че ще дойдат, но мисля, че грешите. Те са опасни и не ви мислят доброто.
— Защо смяташ така? — учудено повдигна вежди той. — Срещата е уредена от съдружниците ми и аз не съм виждал тези хора, обаче търговската къща, която ни свърза, е напълно почтена.
— Не знам каква е къщата — прошепна Кимори и го изтегли в ъгъла, по-далече от вратата, — но те се движат безшумно като дебнещи зверове, мълчат и се блещят така, че те побиват тръпки.
Тя потрепери и го погледна уплашено.
— Успокой се, мило дете, сигурно си въобразяваш. Няма да посмеят да ми сторят нещо лошо тук, дори и да е наистина така, както казваш.
— Очите им са ужасни. Спомних си, че съм виждала един човек да гледа така — Руин, разбойникът — от вълнение тя започна да заеква, — когато го заловиха и показваха по холовизията. Беше отвратителен! Искате ли да извикам патрул от Кралската полиция? Може да се окаже, че и те са престъпници, които издирват.
— Няма нужда, аз имам оръжие и ще го употребя, ако се наложи, но съм сигурен, че няма нищо страшно. Освен това господарката ти едва ли ще бъде доволна да докараме полицията. Ако това ще те успокои, изчакай тук, докато свършим разговора и си тръгнат.
Кимори погледна със съмнение хилавата му фигура и с въздишка се опря на стълбищния парапет, твърдо решила при най-малкия подозрителен шум отвътре да изтича за патрул, като преди това естествено съобщи на съдържателката.
6
От пъстротата и шума на Тарасу й се завиваше свят. Тя увисна на ръката на Барс, който я подкрепяше и почти носеше през тълпите празнично облечени гости. На разположение на аристократите от Ромиа и безбройните други планети на Империята бяха четири огромни зали, натъпкани до краен предел. Отворена беше и градината с прочутите фонтани, в която можеше да се слезе от верандата по широко мраморно стълбище, украсено със скулптури на митични същества от двете страни на всяко стъпало. Тежките старинни врати между залите и към верандата бяха широко разтворени и морето от хора неспокойно се люшкаше между тях.
В едната зала, славеща се с чудесната си акустика, се танцуваше. На балкона, който я обикаляше околовръст, музиканти свиреха без прекъсване различни мелодии, звучащи необичайно за ушите на Тарасу, а сигурно и за другите чужденци. На танцуващите те положително допадаха, защото изглеждаха доволни. Приглушена светлина струеше от скрити източници между колоните, които подпираха сводовете. Много двойки, увлечени в по-интимни разговори, се усамотяваха в тъмните ъгли. Уморените от танци можеха да преминат в следващата ярко осветена зала, където по-възрастните и улегнали гости беседваха помежду си, необезпокоявани от шума. Тук се правеха запознанства, уговаряха се сделки и най-вече се разменяха клюки. В третата зала беше разположен бюфет с екзотични ястия и напитки, обслужваше го малка армия пъргави слуги. Посочените лакомства се сервираха в чаши и съдове, всеки от които беше произведение на изкуството. По-дебелите гости поглеждаха алчно планините храна, но дъвчеха бавно и изящно малките си порции. Сигурно бяха вечеряли, преди да дойдат, за да издържат на изкушението. Никой не се тъпчеше, защото невъздържаната лакомия се смяташе за нарушение на добрия вкус, както обясни Барс на Тарасу. Тя си взе малко студено печено месо, прилично на вид, и чаша лилав плодов сок.