— Простете, не Ви видях — тя се престори, че се вглежда в него — Но това сте Вие — самият принц Иргут! Ще се оттегля незабавно Ваше височество, още веднъж моля за извинение.
— Моля ви! Няма да ми пречите, ако останете. — Той огледа стройната й фигура отгоре-додолу.
— Не мога да повярвам, че вместо да празнувате, заобиколен от приятелите си, Ви намирам сам и угрижен в тази зала! Сигурна съм, че делата на кралството са тежко бреме, но поне днес може да ги забравите за малко — каза тя, като се смееше вътрешно, защото последното, с което би се затормозил вятърничавият син на Аргам, бяха държавните въпроси.
Публична тайна беше, че кралят с голяма мъка успява да го накара да присъства на някои заседания на Кралския съвет, а и повечето време там той прекарва потънал в дрямка. Принцът тъкмо се канеше да обясни, че на това място трябваше да чака един човек, но реши да не го споменава. Лекарят и без това не се виждаше наоколо, можеше да си запълни времето с по-приятен разговор.
— Права сте — тежко отрони Иргут и зае величествената поза на човек, нагърбил се с непосилни проблеми. — И аз се учудвам, че вие сте тук, не ви харесва балът ли?
— Какво говорите! За мое щастие излязох на верандата на чист въздух, тръгнах насам и Ви срещнах. Едва ли щях да имам възможност да разговарям с Вас, ако не бях дошла тук.
— Струва ми се, че съм ви виждал някъде — каза Иргут поласкан, като се вгледа изпитателно в нея.
— Разбира се — момичето се усмихна, но със свито сърце. — За пръв път посещавам Ромиа и днес имах щастието да се представя в двореца, заедно с двама души от свитата ми. Аз съм кралица Ени Карасо от Гант, а господата зад мен, които спорят толкова шумно, забравили, че са тук, за да ме придружават, са въпросните благородници от моя двор.
— Не Ви забелязах на представянето — промърмори Иргут, — но мисля, че красотата винаги изглежда като нещо познато. Успяхте да ме разсеете от неприятните мисли и се радвам, че се запознахме. Ще се радвам да се видим пак, кралице Ени Карасо… откъде бяхте?
— От Гант — Тарасу се поклони и остави каната, която досега беше държала в ръце.
— Любувахте се на подаръците ли? — попита Иргут. — Повечето хора са наблегнали на стойността за сметка на красотата. Може ли да погледна какво е привлякло вниманието Ви?
— Заповядайте — Тарасу се премести встрани. — Това избрах лично за Вас, преди още да Ви познавам. Говори се, че сте ценител на изкуството и имате колекция по-добра дори от тази на Великия Кантайрофекс.
— Преувеличават за съжаление — той премести поглед към масата и ахна: — Не може да бъде! Струва ми се, че това е… това е един изчезнал отдавна модел на „Делвата с момчето“ на Пристел!
— Да — кимна Тарасу. — Скромен дар за човек, който може да го оцени по-добре от мен и да го притежава с по-голяма радост.
— Най-прекрасният подарък от най-прекрасната гостенка — възкликна Иргут със светнали очи. — Не знам как да Ви благодаря, кралице на Рен!
— Моят верен рицар Байрис ми помогна много при избора, трябва да благодарите по-скоро на него — Тарасу представи Барс и Арман с измислените им имена. — Бих желала да ни покажете колекцията си, но ако искам прекалено много, ще разбера отказа Ви.
— С удоволствие каня Вас и двамата благородници да разгледате моята галерия. Вие сама ще определите мястото, на което да бъде поставен подаръкът Ви. Излишно е да казвам, че съм възхитен.
— Благодаря за поканата, много сте любезен. Чувствам се изморена от толкова впечатления и мисля, че е време да си тръгвам.
— В никакъв случай не бих Ви позволил да си отидете! Целият дворец е на Ваше разположение за почивка, ще разпоредя незабавно да приготвят помещения. Също така Ви каня утре да обядвате с мен.
— Това е извънредно голяма чест за мен — каза тя.
— Може да отидем в галерията още тази вечер и без това скучая тук неимоверно. Сега ви оставям да се забавлявате, ще Ви намеря малко по-късно.
Иргут се отдалечи, блъскайки изпречилите се пред него хора, и изкачи стълбите за вътрешността на двореца, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Околните, разпознали принца, започнаха да поглеждат с любопитство към нея.
— А сега, Ваше величество, тъй като едва ли Ви се танцува, бих предложил да отидем в залата за разговори — каза Барс.
7
Инфорът беше сравнително прост модел и не му отне много време да се справи с него. Надписите бяха на четири езика, плюс сиен — официалният за всички територии на Империята общогалактически език. Синд изпита признателност към лингвиста, който го бе обучавал на ромийска писменост и култура, преди да тръгне насам. Старецът беше упорит и взискателен в любимата си област и му предаде част от знанията си за малкото дни, с които разполагаше. Кривулиците, напомнящи следи от птичи крака по мокър пясък, се сливаха в думи, докато ги съзерцаваше. После образуваха изречения и след известно време той четеше, без да поглежда за справка сиенския текст, макар и доста бавно. Историческите и географски данни за Ромиа знаеше добре, затова обърна повече внимание на нравите и суеверията на местното население. За него те бяха далеч по-важни и искаше да се почувства ромиец, доколкото можеше.