— Те са се събрали в твоя чест, сияйна. Димът от горяща кръв и плът довърши осъзнаването ти. Знаеш какво трябва да правим, нали?
— Вече знам, разбирам и си спомням всичко — Ни-Тара се протегна и облегна назад. — Шакраан, хубаво е за разнообразие да притежаваш тяло в низшите светове, не мислиш ли?
— Разбира се, макар че всички Ери се преструват на унижени и изпълнени с презрение към това примитивно битие. Естествено, ти не се срамуваш да признаеш, че не си отвратена от него — Шакраан хвана ръката й и я целуна, после погали кожата с върховете на пръстите си.
— Някои свойства на материалните форми тук, доставят интересни изживявания — Ни-Тара се отдръпна от него и седна изправена на трона. — Трябва да отидем при Вратата на Орангх и да затворим пробива ли?
— В непълните си превъплъщения ги наричахме с името Кайя — Шакраан се усмихна, накъса на ситно листчетата на едно от цветята, с които двамата бяха обсипани, и изсипа парченцата в чашата й. — Пий, Ни-Тара, наслади се на момента.
— Цветя и кръв. Елементарната основа в мен се гърчи от погнуса, приятно е да усещаш остатъци от неподтиснати периферни емоции — тя отпи от гъстата течност. — Всъщност тя, това съм аз, но с неразтворено съзнателно начало. Обхващам цялата й памет, помня всеки неин ден, въпреки че още много не разбирам.
— Прекрасно знаеш, че никога няма да го разбереш напълно. Ери се опитват от цяла вечност — Шакраан се наведе и допря устните си до нейните. — Готова ли си, победителко, да тръгваме?
— Почакай! А когато се събера в неразтвореното начало и оставя низшия носител да съществува вместо мен, това не е ли страшно, Шакраан? Да си затворен, да нямаш възприятия за нищо… Та мен няма да ме има!
— Тук го наричат сън, а понякога и смърт. За теб и мен това са само мигове.
— Много тъжен свят. Ами ако приспят носителя Тарасу за дълго време, завинаги? Досега съм губила телата си, без да мисля, но този път е по-различно. Какво ще стане тогава, Шакраан?
— Мисля, че ти ще си отидеш, а носителят ще последва правилата в този свят. Ще трябва да изчакаш следващия цикъл, за да се появиш пак тук.
— Мислиш? — тя го погледна изпитателно.
— Да, не знам, но и ти не се опитвай да ме заблуждаваш. Аз съм с теб и ще те пазя.
— Ще бъде съкрушително за висшата повеля, ако изгубя носителя. Има ли опасност?
— Ще направя всичко, за да я предотвратя, ако се появи. Ураупш и Окшаел също няма да допуснат да ти се случи нищо лошо. Време е да отидем при Вратата — Шакраан стана и й помогна да се изправи.
— Пещерата на Кайя — тя разкриви в усмивка изцапаните си с кръв устни. — Какво пък, можеше да измислят нещо още по-неподходящо.
Обвити в ефирен и неосезаем насочващ сноп лъчи, двамата се пренесоха мигновено през времето и пространството, делящи ги от целта им. Облакът и двата трона се разсеяха като пустинен мираж. На хората, участници в церемонията, не бе дадено да ги видят, когато присъстваха, затова никой не забеляза и изчезването им. Ни-Тара се намираше вече в огромна подземна пещера на планетата, наречена в нейна чест Тарис-1. Шакраан отбеляза, че това може да се приеме за благоприятен символ в момента. Тук пластът, разделящ нивата на съществуванието, беше съвсем тънък поначало, а сега в него се бе оформила дупка. През нея влизаха нови и нови Орангх и се тълпяха на прага на непознатата реалност като незримо присъствие. Незримо за местните обитатели във всеки случай, но не за Шакраан и Ни-Тара, които ги различаваха чудесно.
— Изпитвах нехармоничност в мислите, когато си представях, че ще се наложи да унищожавам Орангх, но тези тук са всички от долните касти, без изключение. Повечето са Ка и съвсем малко Па. Какво си въобразяват, че могат да постигнат, като минат отсам?
— Нищо повече от малко разнообразие. Те не са в състояние да направляват сложните материални процеси в този свят. С ниския си интелект ще го загрозят и направят необитаем, ако бъдат оставени да продължат.
— Не мисля да ги оставя, това са твари, които се бъркат навсякъде неканени. Париите напълно си заслужават участта, голяма част от тях ще бъдат с неадекватна координация, след като ги принудя да се приберат. Дай ми силата си!
Шакраан застана до нея, а тя вдигна ръце и ги простря напред. Мълниите, изскачащи сякаш от върховете на пръстите й, накараха размазаните сенки да се съберат и скупчат до Вратата.
— Не заслужават да поддържам комуникация с тях, отегчават ме с вайкането и упреците си. — Ни-Тара неумолимо ги подкара като уплашено стадо към отвора в граничния пласт.
Единственият отпор, който те се осмелиха да окажат, беше доста неиздържана преградна мрежа, оформена с общите усилия на останалите отсам Орангх-Па. Преди тя да се опита да я преодолее, всички се бяха оттеглили отвъд и мрачно обърнаха рецепторите си към прохода.