Ишанг направи гримаса в знак на съгласие и приветливо озъбен мина покрай мадам Риана. Дори й пожела приятна вечер, после излезе на тясната уличка, следван от Чен. Раван остана да бъбри безгрижно със старата харпия, която очарова дотам, че даже обичайната й несговорчивост започна да се стопява.
Когато се озоваха навън, кривата усмивка на Ишанг моментално напусна лицето му, сякаш не я бе имало и изминаха почти цял квартал, без да проронят дума. Внезапно, за изненада на спътника си, той наруши мълчанието.
— Има голям късмет, че е Молител, но злоупотребява с неприкосновеността си. Не мислиш ли, че ни дразнеше нарочно и по-специално мен, братко Чен, нищо че е трудно за вярване?
— Така беше, старши братко, и за да не го е страх, сигурно не е много наясно какви сме ние.
— Тези, на които оказваме помощта си, са защитени, но все някога ще свършим и бих искал да го срещна тогава.
— Позволявам си да кажа, че не трябва да имаме никакво лично отношение към Молителите. Ние сме прости оръдия на волята на Лъчезарната, извинявам се, че така досадно напомням основните правила — каза Чен и добави с леко запъване. — Но мисля, че те разбирам донякъде, братко Ишанг.
— Този Молител е по-особен от другите, щом успя да ме накара да усещам неща, противоречащи на дълга ми. Наруши вътрешната ми хармония и изпитвам чувство на омраза. Това не е ли някакъв знак, как мислиш, Чен?
— Аз не мисля, аз изпълнявам. Желанията на Братството са желания на воина, целите на Братството са цели на воина. Не разсъждавай кой е прав и кой — крив, кое е добро и кое — зло. Твоята сила е само капка в морето на общата сила…
— Достатъчно, братко! Повелите са издълбани в душата ми, така както в Древната пещера на планината Чаар в Изгубената родина, но не бих искал да повтаряш Свещените книги, а да ми кажеш какво мислиш. Не те изпитвам, заклевам се в Безсмъртната!
— Имам лоши предчувствия — промълви Чен, избягвайки погледа му. — Когато изпълним дълга си, искам никога вече да не видя този човек.
— Ти си най-добрият ми помощник, защото винаги съм разчитал на твоята интуиция. Това качество е неоценимо оръжие за добрия воин — замислен каза Ишанг. — Ще изпълним това, което иска Молителят, и си отиваме, ако Небесата са милостиви. Забрави недостойните мисли, които споделих с теб!
— Да, старши братко. Нека бъде Нейната воля! — отговори Чен с облекчение.
Нощта се беше спуснала отдавна и кръглата, златиста луна Арни се изкачваше по небосвода. Бледите й лъчи оформяха призрачни пътечки и фигури между скупчените близко една до друга грозни постройки. Уличните лампи в този западнал край на града бяха унищожени от обитателите му и малкото оцелели едва успяваха да разпръснат мрака около себе си. Почтените минувачи се бяха прибрали вече по домовете си или ако се осмеляваха да се разхождат пеш, вървяха на големи шумни групи. Кралската полиция рядко стъпваше по тези места, а паднеше ли мрак ги избягваше грижливо. От подземия, порутени къщи и скрити бърлоги изпълзяваха гнусните твари, чийто занаят започваше сега, и завземаха опустелите улици. Нощем те бяха тяхна територия.
— Брат Раад сигурно ни очаква за церемонията. Да побързаме, Чен — каза Ишанг и двамата ускориха крачки.
Точно преди малката пресечка, на която беше разположен пансионът им, трябваше да преминат покрай обширно пространство, обрасло с бурени и оплетени храсти, а зад тях стърчаха полуразрушените останки на някаква сграда. Четири дрипави, сливащи се с тъмнината сенки изскочиха зад двамата мъже.
— Нито звук, ако искате да живеете! — изсъска единият, стиснал дясната ръка на Ишанг, докато друг го беше сграбчил от лявата страна.
Усетил опасността, той бе успял да се обърне с лице към тях и удържа реакцията си, когато видя, че го нападат с голи ръце.
— Какво искате от нас? — попита спокойно и погледна Чен, притиснат по същия начин.
— Заповядайте в парка на нашето имение — крадецът кимна към пущинака. — Ако се разделите кротко с парите си и някои вещи, няма да ви се случи нищо. Безсмислено е да се борите, защото сме повече, а ако започнете да викате — за нас е по-лесно да оберем мъртъвци.
В потвърждение на думите му още сенки се размърдаха в храстите. Един от новодошлите опря в гърба му острие, което го убоде.
— Е, идвате ли?
— Ще се разберем без проблеми — Ишанг тръгна по едва забележимата пътечка в гъсталака, към който го побутнаха.
Пътеката стигаше до руините, където ги въведоха в пълна с боклуци стая. Там разбойниците ги пуснаха и обградиха от всички страни. Бяха около десет човека.