— Така няма да стане — Ни-Тара се замисли. — Тлилпи посреща и отклонява ударите, препраща ги към Риг, а той пък ги прехвърля кой знае къде из Вселената. Трябва да опитаме нещо друго.
— Тлилпи — повика тя съществото. — Точно си мислех, дали контейнерът със себеподобните ти е толкова добър транслатор като теб.
Ни-Тара фиксира прозрачния съд с лениво въртяща се течност.
— Никога не се замесват странични наблюдатели в междуособиците! — червеножълтовълнистосиният и т.н. сега беше просто посивял. — Те не участват в спора ни, има основни и валидни за всички правила.
— Аз не съм поемала задължения да спазвам каквото и да било — зигзагообразната светкавица удари съда и го преобърна.
Вътре се завихри кипящо вълнение. Вероятно тлилпите, намиращи се в контейнера, изразяваха възмущението си, гнева и ред други силни емоции без аналог.
— Ако ме принудиш да им въздействам още един път, ще си останеш единственият колонизатор — Ни-Тара отново протегна ръце — Дали ще ти хареса да загубиш близки, приятели или каквито там ти се падат тези в контейнера?
— Това е… просто не мога да намеря мисли, за да се изразя! — Раван, човешката форма на съществото, сякаш се сгърчи и вдлъбна навътре. — Принуден съм да ви се подчиня, обстоятелствата са във ваша полза, но поведението ви противоречи на всички норми. Мислех си, че Ерите…
— Запази мнението си за собствена употреба — намеси се Шакраан. — За нас е невъзможно да общуваме с Риг, а на теб ти се удава, както виждам, щом си го докарал тук.
— Той е саможив, но донякъде благороден, за разлика от вас. Искате да го накарам да си отиде ли?
— И ти заедно с него, като си прибереш багажа от роднини. Не се опитвай да хитруваш и е в твой интерес да бъдеш максимално убедителен.
Тлилпито се обърна към Риг и двамата вероятно проведоха едно живо и изчерпателно събеседване.
— Невероятно трудно ми беше да го накарам да се съгласи, но почти успях. Той не обича да бъде подтикван към бързи и необмислени действия.
— Ако можех да му разясня, какво се случи с предишното несговорчиво „насочващо петно“, щеше да обикне всичко, което може да го отстрани незабавно от пътя ни.
Раван продължи непонятните си контакти с Риг, след малко нарами съда с успокоилата се течност и се приближи до цилиндъра.
— Проходът е в друга посока — любезно го осведоми Шакраан.
— Риг сам си е и проход и посока — отговори Тлилпи, който беше започнал да се променя, придобивайки пихтиест и доста лигав вид.
Нещо в цилиндъра просветна и двамата изчезнаха, като оставиха след себе си купчина белтъчна субстанция, принадлежаща на бившите им носители.
— И те ще претендират за норми! — възкликна Ни-Тара пред разлагащата се материя в средата на пещерата. — При това варварско отношение към подчинените форми.
— Питам се какво ли толкова сме направили с предишното нещастно „петно“, защото такова събитие по непонятни причини не е отразено в паметта ми — Шакраан се развесели.
— За пръв път попадам на Риг — невъзмутимо отговори Ни-Тара. — и нямам представа дали изобщо можем да им въздействаме. Предположих, че тлилпите нямат индикатор за изкривена и недостоверна информация.
— А ако имаха?
— Е, този път познах.
— Това се нарича от хората огромна, нагла лъжа.
— Изключително полезно умение. Сега, като че ли разчистихме всичко — Ни-Тара се огледа. — Да затваряме ли прохода?
— Рано е, остана да проверим мистериозния кораб с командир, представящ се за Гарт.
— Да го намерим тогава. — Ни-Тара застана до него. — Междувременно ще потърсим дали няма още някой, за когото не знаем.
Излъчените от двамата мрежи, търсещи висш интелект, кръстосваха пространството, докато засякоха целта.
— Усещаш ли присъствие на Орангх в кораба? Аз не. — учуди се Ни-Тара.
— И там ще се срещнем с друг вид. Невероятна сбирщина се е изсипала, трябва да внимаваме с тях. Готова ли си да ги посетим?
— Напълно.
Корабът беше неподвижен, безмълвен и като че ли напуснат. Екипажът в машинното отделение, където попаднаха, беше по местата си. Стояха замрели и нямаха особено човешки вид, повече приличаха на некачествени имитации.
— Ще си отивате ли с добро, за да избегнем излишни конфликти? — обърна се към тях Шакраан.
Най-близкото същество се раздвижи и тръгна напред. Ни-Тара неутрализира излъчената от него енергия във вид на търкалящо се сплескано кълбо и го атакува. Подобието на човек припламна и изгоря без остатък.
— Би трябвало да имаме Тлилпи, за да обслужва общуването ни с тях — отбеляза тя. — Добре, че не притежават особена сила, поне така изглежда досега.