Выбрать главу

— Това не беше разходка, а надбягване — каза Синд, когато я настигна. — Едва ли можеше да се намери по-неподходящо място за разговор.

— Идеално е — Тарасу нервно въртеше нещо в ръцете си.

— Аийел! — възкликна Синд, разбрал с какво се занимава тя в момента. — Взела си и двете половини, без дори да ми намекнеш за намеренията си!

— Щеше да ми попречиш — отвърна тя, като съедини Звездата. — Сега ясно ли ти е защо го направих, Окшаел?

— Непрекъснато имах чувството, че нещо ми убягва, но се стараех да не мисля за това — бавно каза той. — Орангх и останалите през цялото време се стараеха да ни съберат и да запазят живи формите ни до Сабха. Това е нормално, защото ако бяха унищожили носителите ни един по един, ние щяхме да си намерим други, а те трябваше да ни издирват отново. Замисълът им, както винаги, целеше, да ни съберат заедно и тогава да ни изхвърлят от това ниво. Така щяха да спечелят за себе си много време. Те обаче не направиха нищо, вместо това предприеха безсмислени действия на Каскот.

— Точно така беше — потвърди Ни-Тара.

— Ти и Шакраан ги отблъснахте сравнително лесно, прекалено гладко мина всичко. И защо всички нахлули бяха Ка и Па? Нямаше висши Орангх, значи целта им не е била да ни отблъснат оттук. Какво друго биха искали? Досега те винаги са нахлували безуспешно в този свят и не са могли да го задържат. Целта е била да го превземат отвътре.

— Да и успяхме. Създадохме издръжлив нов вид, който да го завладее без проблеми. Аз предполагах, както и ти, че носителите на Ери не могат да имат потомство, но се оказа възможно да се получи дори хибрид с участието на Орангх. Само Ураупш не беше предвиден да се намеси като безплътен дух, но трябваше да се досетя — неговата част от Аийел остана свързана с моята.

— Ни-Тара, ти и Шакраан сте били Орангх?

— Да, ние сме от висшата каста Нут. Подозирал си го в дъното на съзнанието си, но предпочете да не разнищваш смътните си предчувствия, прекалено беше заангажиран с моята носеща форма. При теб Ери е потиснал Орангх, при мен обратното, но в нашия син те са органично вплетени и равностойни.

— И кога осъществи подмяната?

— На Сабха, времето е без значение. Горката Ери направо изхвръкна от носителя си Тарасу. Дали да не ти разкрия нещо? Тя нямаше да бъде толкова отзивчива на мое място, като човек. Аз изпълних задачата си и съм доволна.

— Трудно може да се създаде нова раса само от един индивид, освен това не се знае кои качества ще се развият у нашето дете и дали ще се предават по наследство.

— Hе мога да преценя това. Мислителите от моята каста са създали плановете ни, аз просто съм избрана да ги изпълня. След този пръв успех вероятно ще постигнем още повече следващия път. Ще дойде и нашето време, не е справедливо само Ери да имат толкова подчинени низши светове, с които да си играят. Защо да нямаме и ние?

— Hе са ми дадени пълномощия да водя преговори, а това са въпроси, които се разискват там и са уточнени отдавна. Ще ти кажа личното ми, неофициално мнение — ние внасяме ред в управляемите нива, а вие се стремите да го разрушите. Затова правото да се разпореждаме е дадено на Ери от Hебесния тъкач, когото ние почитаме, за разлика от вас.

— Откъде знаеш? — възрази Hи-Тара. — Според нашите религиозни и философски концепции за Сътворението, Ери са узурпатори и Върховното същество е определило Орангх да възстановят равновесието във владенията, които сте заграбили неправомерно.

— Това са абсолютни глупости! — възкликна Окшаел. — Та ти чу как сте наречени в „Саттвадхара“ — гнусни твари на мрака.

— Тя е съставена от Ери за Ери и е естествено да ви възвеличава за сметка на всички останали.

— Аз не съм от Висшите Разумни на Ери, които решават — колебливо каза Окшаел, — но „Саттвадхара“ не е наше дело, това е основна истина. Hито пък напътствуващите и трансформиращи Кодекси на другите ни светове. Тях просто ги има по Hегова воля.

— Лъжите и заблудите на Ери са безсмислени. Hие сме тук и няма да отстъпим от справедливите си претенции.

— По каква причина Мислителите ви са избрали да ни отнемете точно този свят?

— Защото особено държите на него, предполагам.

— А сега ти ме доведе тук, за да ме унищожиш.

— Да, преди да са дошли джорхите. Усещам, че Кокорл вече е пристигнал в къщата и се готви да тръгне насам да ни търси. Заради тези низши същества, с техните проклети ясновидски заложби, съм принудена да бързам толкова! Утешението ми донякъде е, че после ще отстраня и тях.

Тя протегна ръце и енергийният сноп раздроби скалата до краката му. Неговият удар издълба ров пред нея. Ни-Тара се плъзна от другата страна на дълбокия кратер и се приготви да го нападне пак.