— Ето парите — Ишанг извади скритата си кесийка и я подаде на едрия мъж, застанал пред него.
Чен повтори движението. Главатарят ги пое в протегнатите си ръце, опита тежестта им и изръмжа одобрително.
— Сега ще проверим старателно, за да не пропуснем нещо от прекалено доверие — изсмя се той и се отдръпна встрани.
Двама бандити пристъпиха и започнаха вещо и методично да ги претърсват. Миришеха на пот, мръсни дрехи и някаква ферментирала алкохолна напитка, но освен ужасната смрад, в която ги потопиха, огледът не доведе до нищо съществено. Единият от тях подръпна верижката с малък камък на края, висяща на врата на Ишанг.
— Много обичам честните хора — доволен каза главатарят — и затова ще сметна, че просто сте забравили да ми дадете това украшение. Не ме карайте да си мисля обратното.
— Това е спомен и има някаква стойност само за мен — възпротиви се Ишанг и ръката му обхвана медальона.
— Не разбирам много от скъпоценни камъни, но верижката е от благороден метал и доста дебела, затова не ми се вярва на нея да е сложено обикновено парче скала — присви очи главатарят, взирайки се на оскъдната светлина. — За мен също ще бъде скъп спомен, докато успея да го продам.
Той се изсмя гръмогласно на шегата си, останалите дрипльовци също се запревиваха от смях.
— Може да вземете дрехите ми, но това не! То ми е нужно, както вече казах.
— Тук казвам само аз и вземам, каквото реша!
Смехът на бандитите секна и лунните лъчи заиграха по ножовете, които изникнаха мигновено от гънките на дрипите им.
— Дай верижката!
— Не. — Ишанг направи едва забележим жест към Чен.
— Днес съм необикновено милозлив. Давай я и се омитайте, докато не съм размислил! — разбойникът протегна ръка.
Тъй като никой не помръдна, той махна на останалите.
— Убийте ги!
Чен и Ишанг застанаха с гръб един към друг и посрещнаха атаката на десетината разбойници с лекота, сипейки смъртоносни удари с ръце и крака. Движенията им следваха с неуловима бързина, точност и синхрон. Докато разберат какво става, нападателите бяха повалени, като не успяваха дори да извикат. Един от тях прояви по-голяма съобразителност или просто се намираше в изгодна позиция и се метна към светлеещия отвор на прозореца. Чен скочи след него и последвалият удар с ръба на дланта счупи врата му. Викът замря в гърлото на бандита, той отпусна вкопчените си в перваза пръсти и падна при другите.
— Сигурен съм, че има основателна причина, старши братко, да не желаеш да се разделиш с този камък, но сега сме в положение, което трябваше да избягваме. Десет мъртви тела близо до жилището ни, налага се да се отървем от тях.
— Телата са девет, главатарят е само в безсъзнание. Дори и да им бяхме дали всичко, едва ли щяха да ни оставят живи, след като видяхме свърталището им.
— Мисля да прибера кесиите ни, братко Ишанг.
— Вземи ги и се опитай да го свестиш.
Когато разбойникът отвори очи и спомените се върнаха в размътената му глава, отначало помисли, че сънува. Наоколо, разперили ръце и крака в неестествени пози, бяха прострени членовете на бандата му, доскоро най-силните и страшни мъже в района. Двамата чужденци, които преди малко на улицата за нещастие му се бяха видели лесна плячка, стояха наведени над него, а зад тях до прозореца, свит в тъмна купчина и очевидно мъртъв, лежеше племенникът му.
— Моля ви, не ме убивайте! — прошепна той, парализиран от ужас, и гласът му затрепера.
— Покажи ни къде криете жертвите си — Чен го подхвана под мишниците и го изправи до стената.
— Ще ви покажа, само си спомнете, че аз се държах добре с вас, доколкото можех при тези обстоятелства.
— Помогни ни да скрием труповете и ще си спомним — каза Ишанг.
— Обещавате ли? — гласът му укрепна.
— Дългът ни изисква да ти дадем свобода, така пише в Свещените книги. Заклевам се в тях и в това — Ишанг докосна камъка.
— Тук има подземие, но сме покрили входа му с отпадъци и никой не е разбрал за него досега. Долу влагата и плъховете вършат останалото.
Главатарят хвана напосоки едно от телата, като се стараеше да не гледа лицето му, вдигна го на гръб и тръгна към вратата, превит под тежестта.
— Оттук — подкани ги той, дочувайки стъпките им зад себе си, и забърза с желание да приключи бързо неприятната си работа и да се намери в безопасност.
Капакът тихо се отвори на добре смазаните си панти, отдолу ги лъхна силна воня.
— Усеща се, че сте работили неуморно по запълването на това подземие — каза Ишанг и хвърли товара си в зеещия отвор.
Разбойникът направи същото и трупът на досегашния му другар изчезна в дупката.
— Сега, ако искаш, може да кажеш няколко думи — погребална молитва или нещо друго, според обичаите ви — обърна се към него Ишанг, когато свършиха. — След това ще бъдеш свободен.
Устните на главатаря замърдаха беззвучно, той затвори очи. Чен го изчака да свърши, после ръката му се стрелна напред, шийните прешлени изхрущяха и мъртвото тяло полетя долу при останалите.
— Най-висшата свобода се съдържа в смъртта. Това е истинската свобода за тези, които следват Пътя и за тези, които стоят на него, закривайки целта — глава трета, страница двадесет и седем — тихо каза Ишанг.
— Той не е чел Свещените книги и умря спокоен — допълни Чен, затръшна капака и го затрупа пак с разхвърляните наоколо парцали, хартия и дъски.
— Да вървим, защото се забавихме доста — подкани го Ишанг.