— Имам запазен апартамент на името на Фил Канти — вметна той, когато пороят празни приказки намаля — и бих желал да го видя.
— Разбира се, господин Канти — служителят хвърли поглед към екрана пред себе си и пръстите му зашариха по клавиатурата. — Апартаментът ви е от най-хубавите, с чудесен изглед към града. Вие пътувате сам? Без компания? Без прислуга?
Въпросите бяха чисто риторични и Синд не сметна за нужно да отговаря, а и не очакваха това от него. Шофьорът на таксито положително беше докладвал, преди да го докара в „Корона“.
— Ще имаме грижа за прислуга, естествено. По време на престоя ви при нас няма да ви липсва нищо. Нашите хора са добре обучени и за тях ще бъде удоволствие да изпълняват желанията ви — острият поглед се насочи към нещо зад гърба му.
Синд се обърна и с немалко учудване видя през отворените врати широк товарен асансьор и двама яки младежи, превити под тежестта на контейнерите с багажа му. Друг униформен служител с тясно хитро лице беше застанал зад него и приветства обръщането му с любезна усмивка.
— Това е вашият секретар Йол. Той ще ви покаже стаите, ще ви даде информация по всички въпроси, които може да възникнат, и ще бъде на ваше разположение, когато ви потрябва. Желая ви приятен ден, моля да ме извините — администраторът насочи вниманието си към внушителната особа, приближила се междувременно, която нервно потропваше по плота с ръцете си, обсипани със скъпоценности.
— Ако обичате, последвайте ме насам, господин Канти! — секретарят Йол го поведе през тълпите от хора към по-малка по размери, но представителна асансьорна кабинка.
3
Тарасу се мъчеше да се пребори с безбройните копчета и връзки на новата си вечерна рокля и почти плачеше от яд. Барс и Арман, настанени на същия етаж, сигурно отдавна бяха готови. Странноприемницата беше от най-евтините и тъй като прислужницата не си даваше много зор, доста отдавна беше изчезнала някъде. Но дори и да беше налице, едва ли щеше да има полза от нея, поради голямата й несръчност, превъзхождана само от неукротимото любопитство. Непрекъснато ровеше в багажа й в нейно отсъствие и дотолкова й липсваше мозък, че не успяваше никога да подреди нещата, както си бяха преди.
Тарасу се завъртя пред огледалото. Вече изглеждаше добре — старателно закопчана и завързана, където трябва. Облак от дантели и пухкави кожички обхващаше плътно шията й и металните пръстени, нанизани по нея, изобщо не се виждаха. От инжектираните парафинени подплънки чертите и овалът на лицето й изглеждаха чужди, а с изрусените и подредени в необичайна прическа коси и скритите зад кафявооцветени лещи очи тя беше просто неузнаваема. Лека пелеринка довършваше тоалета, като скриваше издутината на хълбока. Беше ушила специален джоб, скрит в диплите на полата, в който щеше да сложи документите, останалите си пари и скъпоценностите. Забелязваше се, че има нещо нередно, но с пелерината, развяваща се отгоре, реши проблема.
Парите им вече свършваха и този бал преди началото на Тържествата беше последната възможност да направят това, за което бяха дошли. Поканите за трима души, осигурени от Барс незнайно как, им струваха огромна сума. Върху тях бяха изписани с позлатени букви чужди имена с гръмки титли отпред. Тарасу беше кралица Ени Карасо от Гант — владетелка на голямата област Рен с едноименен град, макар че кракът й не бе стъпвал по тези места и доскоро не знаеше, че съществуват. Доста време й отне да ги намери на звездните карти, които Барс й показваше. Той пътуваше много по нареждане на баща й, беше идвал няколко пъти на Ромиа и се справяше добре като водач и съветник. Без него Тарасу и Арман щяха да бъдат съвсем безпомощни, въпреки че владееха галактически език сравнително добре. И двамата нямаха представа как да се държат и обличат, когато се движат между аристократи; къде цените са високи и къде същите неща могат да се купят за половината пари; или как да се сдобият с оръжие, заобикаляйки разпоредбите на крал Аргам за забрана върху притежаването и продажбата му. Нелегалният търговец гарантираше, че двата пистолета не могат да бъдат засечени от скенерите, но сега им предстоеше да проверят това твърдение на практика. Някой почука на вратата и я извади от мислите й.
— Ние сме — чу се приглушеният глас на Барс.