Батил изговори това с въодушевление. Може би възрастта му го изискваше. А може би си беше по природа възторжен. Царят го погледна, поусмихна се. Не се разгневи, защото неведнъж беше установявал, че както Батил е смел в делата, така е прям в думите.
— Напредъкът иска промени, царщината иска ред и послушание. Така е било, така и ще си бъде.
— Но ето, Теодосий и Евтимий отидоха във Византия, където исихията вирее. Теодосий умря в Цариград и светият му гроб завинаги е далеч оттук.
— Трябва да се съжалява, сине, трябва да се съжалява. Гроб на светец е място за поклонение. Но и цар да си, не можеш да предвидиш кога смъртта ще навести най-знатния измежду живите.
— А ето че и Евтимий, най-ученият от Теодосиевите приемници, не се завърна след смъртта на Теодосий, предпочете да отиде в Света гора. Не трябва ли, господарю, да съжаляваме?
— Мое недоглеждане е, момчето ми, признавам. Ще те пратя при Евтимий в Зографската обител. Ти имаш искрено, убедително слово, може би ще го увещаеш да се завърне.
— Ние тук можем да му осигурим условия да развие своята ученост, да открие, ако иска, училище като това на Теодосий, блажена му памет.
— Можем. И средства ще вложим, ще обзаведем особена школа. Ти добре каза: езикът е първото притежание на народа. Нашият език се нуждае от прозорлив ум като Евтимиевия: да се обединят наречията, да се уеднакви говорът. За четмо и писмо са потребни повсеместни правила, та българите от всички краища да си знаят братството. След като ти така майсторски се справи със савойската обсада в Несебър, мислех да те пратя при Евтимий. Но вижда се, тази задача ще бъде втора. Сега е необходимо, твърде необходимо да разбереш какво замисля карвунският деспот. Добротица е дал подслон на савойците. Там са в залива между Карвуна и Калацерка. С каква цел?
— Но ние повредихме главния им кораб. В неговото влагалище те съхраняват буретата с избухливия пясък. Щом се навлажни, сатанинският прах не се възпламенява. Сега те са, кажи-речи, без оръжие. Провъртяхме отвор в корабната коруба. Трудно беше, счупихме не един свредел в твърдия кедър. Вадата нахлу, влагалището се наводни, корабът се килна. Видях го с очите си.
— Запушили са, изглежда, отвора, заклинили са го. Изгребали са водата и са поели на север. Ако се съюзят с Добротица, ще имаме неприятности.
— Карвунци са ти подвластни, господарю. Те познават предимствата да бъдат с царя на българите.
— Добротица хитрува. Докато аз преговарям с венецианците за морската търговия, той подпитва генуезците. Ако например Амадей му обещае част от крайбрежието, а? След савойските издевателства Анхиало, Несебър, Скафида, Созопол са доста немощни и несигурни, разколебани. Ако на Добротица се обещае такава плячка, той навярно ще се поблазни. А савойци и карвунци от север, византийци от юг, без да смятаме неотстъпния Мурат, с когото по необходимост любезнича, ние сме в клещи.
Между веждите на Батил се изписа дълбока бръчка, която издаваше разтревожеността му. Не по-зле от царя той осъзнаваше опасността.
— Доколкото го помня, царю, Иванко, синът на Добротица, ни е предан.
— Надявам се. Но дочувам, че Добротица се кани да омъжва дъщеря си за Михаил, сина на Йоан Палеолог. А това доста добре говори. Както и да е, ти трябва да намериш Иванко, да разбереш някак какво се гласи.
— Мисля, че ще мога. Учили сме се тук в Търнов-град и двамата.
— За щастие. Защото баща му можеше да го прати в Цариград при Ана Савойска. Нали тя ожени Добротица за дъщерята на великия византийски доместик Апокавк?
— С нас учеше и Божин. Но той се учи и при византийците, стана живописец и се зае да зографисва Несебърските черкви. Видях го там.
— Не мога да ти дам точни указания, момчето ми. Дали с Иванко н Божии, или без тях, но трябва да се добереш до истинските замисли на Добротица, за да мога да взема мерки.
— Ще се постарая, царю мой.
— Разчитам на твоята ловкост и досетливост, на бързия ти ум и на храбростта ти. Само че пази се, коварство ще те заобикаля. Животът ти ще бъде застрашаван. А не мога да ти осигуря охрана. Самата й поява би разкрила замислите ни.
— Предпочитам сам, господарю. Самецът буди по-малко подозрение. Мечовете привличат мечове. И друг път съм се осланял на тази истина.
— Добре, момчето ми. Иди при моя ковчежник и нека ти отброи перпери, колкото искаш. Добротица обича веселието, може би оттам иде и лакомията му, вечната му незадоволеност и жаждата му да мине за нещо повече, отколкото е сам.
— Господарю, имам, колкото ми е нужно. Пък и да се големея не ми е в нрава. Едва ли ще се изявя сред тамошния дворцов блясък. И струва ми се, това би ни навредило, защото не бива да се знае, че съм твой пратеник.