Лолита и Риналдо се добраха до Кривата странноприемница доста уморени. Стопанинът, Марко се казваше, жена му Деспина и трите им деца, все момиченца — най-голямото десетгодишно — ги посрещнаха с дълбоки поклони. Понякога тук се вестяваха и знатни пътници, но рядко, макар че странноприемницата се намираше на доста важен път, през който минаваха кервани, натоварени с чували жито, мехове с лой, вързопи с овча кожа, гърнета с гъша мас, топове с шаячно сукно и конопено платно.
— Ще ни приготвиш най-хубава вечеря! — Заповяда Риналдо с малкото гръцки думи, които знаеше, но повече с ръкомахане.
— Да, ваше благородие.
И гостилничарят знаеше не повече гръцки. Но двайсетината думи, означаващи ядене, спане, обор, коне, той знаеше. Те му стигаха.
— И ще ни постелеш чист одър за нощуване.
— Да, ваше благородие.
— Покажи ни, къде да се умием.
— Ето тук, ваше благородие. Имам добър кладенец.
— А къде се въдят дивите свини?
Това Марко не разбра, макар че се напрягаше съсредоточено. Риналдо се видя принуден да дообясни въпроса си с грухтене, навеждане на глава и щръкнали като глиги показалци.
— Е, ваше благородие — заклати се гостилничарят от крак на крак, — диви прасета наоколо колкото щеш, навлизат дори в градината ми, ровят и ядат морковите ми, много им са вкусни.
Това, то се знае, Риналдо също не разбра, но и Марко си послужи с подходящи движения, които дадоха що-годе представа как глиганите изравят морковите; така че домакини и гости бяха наясно за какво ставаше дума.
Лолита и Риналдо се умиха, похапнаха сухо сирене и прясна погача, конете им си починаха, назобиха се. И ето ги, готови за опасен, но увличащ лов. Маркизът провери струната и езичето на арбалета си, преброи още веднъж двайсетте стрели в кожения си колчан, помогна на Лолита да възседне коня, сам се метна сръчно на своя кон. Марко, Деспина и трите момиченца, изправени в двора на странноприемницата, сочеха всички едновременно къде се намират глиганите и двамата ездачи навлязоха в гората спокойно, почти тържествено.
Колко бяха проникнали в дъбака? Може би шест-седем сажена и наистина недалеч при ръба на малка горска поляна забелязаха стадо диви свини. Тъмно-сребристите им гърбове лъщяха, осветени от полегатите лъчи на залязващото слънце. Навели зурли, жиротните ровеха из гнилата шума и лакомо хрупаха омекналите, отдавна паднали лански желъди.
Встрани от стадото едър мъжкар с тежка глава и дебели дълги глиги не хрупаше така лакомо, често надигаше глава, помръдваше влажни ноздри, душеше, за да предварди племето си от вълча глутница.
— Виждаш ли го този там? — промълви Риналдо. — Харесва ли ти?
— Да, него искам — размърда се някак диво Лолита на седлото. У нея се бореха първични сили и затова понякога ставаше рязка като зверче.
Поприближиха се. Свинското стадо не обърна внимание на двамата конници. Сменните коне от Марковата странноприемница често се мяркаха наоколо, а и чардите на близките села пасяха из крайселския рехав лес. Дивите свини приемаха без страх съжителството с коне и говеда.
Когато двамата дойдоха на изстрел разстояние, Риналдо свали преметнатия през рамо арбалет, положи стрела в улея, опъна струната, постави пръст на спусъка, стисна приклада, прицели се. Това извърши спокойно, несмущавано.
Стрелата изсвистя. Но дали разстоянието беше недобре премерено, или ръката на стрелеца трепна, стрелата не се заби дълбоко във врата на глигана, а заседна плитко между ребрата му.
Животното се стресна, подскочи, озърна се и мигом се впусна срещу приближаващия се Риналдов кон. За щастие конят на Лолита беше десетина лакти помазал. Устремната сила на такъв разярен звяр е навярно по-голяма от силата, с която градобоен катапулт хвърля балвани срещу крепост.
Риналдо не успя да отклони коня си. Глиганът така стремително се блъсна в предните крака на коня, че ги счупи и животното рухна.
Риналдо падна, но незабавно отскочи. В тия мигове цялото стадо беше вече нащрек и се спусна подир водача със страхотно квичене. На Риналдо не му останаха повече от десетина секунди да се добере до най-близкото дърво и да увисне на долния му клон.
Повалил единия кон, заслепен от ярост, глиганът се впусна срещу другия кон. Лолита не съумя нищо да направи. Тя не беше лоша ездачка. Походите на Амадей я бяха поизучили. Ала сега миговете бяха кратки. Добре, че сам конят отскочи, уплашен от ужасно раз-квичалите се прасета, и хукна през гората.