Батил ги видя, че идат. Въздишка се изтръгна от гърдите му. Тътренето беше продължило толкова, че слънцето мина от едната половина на кръгозора в другата. Витошанецът вече се питаше дали не му е съдено да нощува на пътя и да се разправя посред нощ с чакали.
— Спри, Алчо! Край на твоите и моите мъки. Спри, братко!
Конят спря. След малко спря и двуколката.
— Божи човече, какво те е сполетяло?
Теодосия и Параскева гледаха недоумяващи този мъж, на когото и ногавици, и долактенка, и елек, и кошуля бяха раздрани.
— Ще ви разкажа, сестро, но по-напред ми помогнете да стъпя на крака.
Игуменката и послушницата слязоха от капрата и с мъка вдигнаха Батил, който се хвана за врата на младата и така успя някак да се задържи прав и да се намести върху таргата на двуколката.
17
ЛЕЧЕНИЕ С КРОМИД, СОЛ, ТЛЪЧНИК И НЕЩАВЕНИ ЯРЕШКИ КОЖИ
Добре, че беше още рано за предвечерната молитва. Слънцето скланяше към чуката, но блестеше над нея. Манастирският двор пустееше. Монахините бяха в килиите си, свободни да се занимават с каквото искат: да се кърпят, да се перат, да се решат, да плетат или просто да се излежават, да си мечтаят.
Този промеждутък им се нравеше и всички се възползуваха от него, още повече, че в следобедните часове дворът много се напичаше.
А килиите бяха на втория кат (на приземния се намираха магерницата, трапезарията, складовете за храни, за дърва, оборите), обиколен ходник ги делеше от двора и прозорците им гледаха навън към чуката.
Теодосия беше доволна, че свариха двора безлюден. Влязоха, спряха двуколката при дъбовото стълбище.
— Сега, странниче, да видим как да те настаним.
Батил беше снажен и ако трябваше да го носят, Теодосия и Параскева биха се затруднили. Слава богу, той можа да пристъпи, хвана се за раменете им, двете жени го държаха под мишниците, попридигаха го и така той успя да преодолее стъпалата до втория кат, където в дъното на ходника се намираха покоите на игуменката: неголяма приемна с одър, лавици, маса и столове, до нея молитвена стая, най-отзад — спалня.
— Ще останеш тук, странниче. В килиите са монахините, манастирът ни е малък. Тук ще бъдеш необезпокояван.
Двете жени помогнаха на пострадалия да се добере до одъра, Теодосия донесе отвътре възглавница, добре натъпкана със слама, подложи я под главата на Батил. Той се отпусна, почувствува облекчение.
— Благодаря, сестро.
— Наричай ме майка Теодосия. Игуменката съм. А ти кой си?
Докато го караха насам върху таргата на двуколката, войводата премисляше дали да прикрие личността си заради тайното поръчение, възложено му от царя. Накрая си каза: „Защо пък? Моето име не е свързано със задачата. Нея трябва да прикривам.“
— Казвам се Батил. Средечки войвода съм.
Опитната възрастна жена се позамисли. Човекът може би говори истината, образът му има добри черти. Но колко пъти под благовиден образ се е крила измама?
— Че как така си тръгнал сам, войводо? Пътищата, особено нашите, не са без разбойници. Иди ги гони в гъстите лесове. Защо не си взел охрана?
— Бях във Ведреник. Имам там близки. Тази крепост не е далеч от Калацерка, където отивам.
Батил скри, че иде от Търновград. Нека поспести името на българската столица: Добротица има приумицата неговата Калацерка да се равни с Търновград.
— Калацерка?! — не можа да се сдържи и да не възкликне Параскева.
Батил я погледна. Очите й заблестяха някак особено.
— Да — каза. — Имам там приятели, съученици.
— Съученици? — пак възкликна Параскева.
Игуменката я погледна строго. Знаеше защо така възклицава осемнайсетгодишното момиче.
— Послушница Параскева ще ти бъде в услуга, войводо. Нашият ред не допуска да престояват мъже в обителта. Аз го наруших, защото си в беда. Ще моля света Богородица, наша покровителка, да ми прости.
Батил направи движение на признателност.
— Послушнице Параскево, иди, разпрегни коня, закарай го в обора. Закарай там и коня на войводата.
— Моят кон отговаря на име Алчо. С навехнат ляв преден крак е — побърза да поясни Батил.
— После ще мислим за навехнатия крак на коня. Нека по-напред те пооправим.
Игуменката направи знак на послушницата.
— Върви и веднага ела тук, преди клепалото да е ударило за предвечерно молебствие.
Параскева се поклони, излезе.
— Сега, войводо, трябва да разберем какво те е сполетяло и как да те лекуваме. Имаш ли сили да по-разкажеш?
— Имам — промълви Батил.
И описа случката с тримата пияни савойци, които тая сутрин го подгониха откъм странноприемницата. И как навехнатият крак на Алчо влоши работата и я докара дотук.