Усърдната послушница закърпи едно по едно всичко съдрано по дрехите на войводата: смени липовите закопчалки на елека, обръби със свила долактанката, с парче от своя риза закърпи кошулята, приши дебели шаячни наколенници на ногавиците.
— Да ти сгряват коленете, войводо, докато се възстановиш напълно.
И го гледаше с такива едни очи, сякаш гледаше отнетия й Иванко.
Разбира се, разказа на Батил за Иванко. Как той я видял, когато в Калацерка въртяла колелото на дълбокия кладенец при черквата, за да извади ведро, пълно с тая чудна вода, най-студената, най-пивката; как отпил от ведрото и я дарил не само с поглед, но и със сребърна византийска драхма с образа на Йоан Палеолог; как после пожелал да се срещат и ту излизал от двореца си във вътрешния град, ту идел на кон откъм Карвуна, ту пък слизал от лодката си при дъбовия пристан под скалите на Калацерка. Но деспот Добротица гласял сина си за жених на Палеологовата племенница. Това било важно държавническо дело. Деспотът бил непреклонен. Заповядал девойката да отиде в манастир. Добре, че я пратил тук при майка Теодосия, близка на деспотовия дом, и тя я гледала почти като своя дъщеря.
Изповедта на послушницата беше, ако не предизвикана, то улеснена от това, че пред Теодосия и Параскева, докато сестрински му сменяха лапите, Батил разказа за своя търновградски съученик Иванко, когото отиваше да навести. Той не можеше и другояче да постъпи, трябваше да даде обяснение за своето пътуване, а и връзката му с Иванко подклаждаше разговори около деспотовия двор, които можеха да му бъдат от полза, да му изяснят положението.
Теодосия, родственица на Добротица, знаеше добре, че Иванко държи на своето търновградско образование; докато баща му — поради това, че той и преди него Балик бяха построили доста морски съдове и се стремяха да станат морска държава — все обръщаха очи към Византия.
— Подценяват нашенското; неугледно било, не-дотъкмено. Докато византийската стока, византийското училище, византийската черква били усъвършенствувани. Добре е да се прави търговия през море, опознават се хора и народи, обменя се опит. Но своето трябва да се уважава и тачи, защото едни народи са се обособили при едни условия, други народи — при други условия, и както условията не са еднакви, така и достиженията са различни.
Теодосия, опитна и установена, не се въздържаше да сподели с Батил своите възгледи, защото това, което знаеше за делата му, й беше разкрило, че е родолюбец.
— И да ти кажа ли, войводо, не ми е по сърце, че моят свако Добротица отдели черквата ни от търновската патриаршия и я присъедини към константинополската. Константинопол почна да ни праща византийски свещеници. Може да са по-изучени и по-вежливи, но тъкмо това е недобро. Народът се поддава, кротък е, води се. Мисли, че като свещениците са по-знаещи, и езикът, който говорят, струва повече. И че близкият, майчиният език е за обикновените простовати работи, а другият, чуждият, е възвишен и свещен, език на бога и на познанието.
Батил долавяше, че както Теодосия, така навярно и мнозина други в карвунското деспотство не одобряват направлението, което Добротица дава на държавните дела. И че той, впуснат в държавническа пренасока, ще дири да се укрепи, макар чрез такъв съюз, какъвто Амадей му предлага.
— Представи си, войводо, моят свако прие титлата архонт, която Ана Савойска му даде, за да го поблазни. И сега се именува деспот карвунски и архонт мидийски.
Теодосия се позасмя снизходително.
Батил си даваше сметка, че задачата му ще е твърде затруднена.
— Иванко и аз сме отлични другари — каза. — Ще се повидим, па ще си вървя. Политиката се мени, другарството остава.
Изрече това, за да подтикне ответа на игуменка-та. И наистина тя се отзова.
— Иванко ще получи престола на Добротица. Трудно му е да се противопостави, освен ако дворцово съзаклятие го подкрепи. А сега ни гостува Амадей Савойски и подсилва Добротицевата власт. Пък иде и венчавката на Иванко, обвързването с Палеологовци. Може би обредът ще се извърши в Калацерка, докато е тук Амадей. Може би неговата леля, императрица Ана Савойска, ще стъпи на карвунска земя, за да подпечата някакво черноморско съглашение.
Батил замълча. Даде си вид, че държавните ходове не го засягат много.
— Каква здравословна отвара си ми приготвила, майко Теодосийо! Пия и силите ми се връщат.
— От подбел и звъника е, а има и джоджен, и лайкучка, и други горски треви. Горските треви са много лековити, защото нощем по тях газят боси добрите самодиви.