Батил си представи страшната подводна битка под кила на саета между Радуша и един от корабните стражи, когато в последния миг сам измъкна на повърхността полумъртвата девойка.
— Ох! — простена. — И какво е станало после? Отде знаеш всичко това?
— От Йово. Рибата, която шавала покрай него, по лицето му, по ръцете, върнала свеса му. Естеството отвръща с добро на лошото, което му причиняваме. Дошъл на себе си в клатушкащата се безредно лодка, загребал с все сила и право в Несебър. Брей, какво да правим сега? Заоглеждахме се като залутани овце Велислав войвода, майка Кирица и аз. А Йово се сетил, хукнал при рибарите. От рибар на рибар разбрал всичко. Потеглилата от Карвунския залив ладия се завърнала с плячкосаната девойка. В Карвуна Амадей имал свой наместник. Някой си, как го казаха, виконт Тристан де Маре. Радуша била отведена при него и задържана.
— Може би Амадей ще иска откуп срещу щетата, която му причинихме, като наводнихме саета и обезвредихме избухливия прах.
— Може би. Решихме да те предизвестим, побратиме, преди да сме предприели каквото и да е. И ето ме, нощес съм на път.
— Откога Радуша е пленница?
— Днес е трети ден.
— Трябва да я освободим, преди карвунският наместник на Амадей да е взел мнението на своя военачалник и преди да са упражнили натиск върху нашия цар чрез нея.
32
СРЕЩА С ГЛУМЦИ КАТУНАРИ
По пътя Батил и Инокентий застигнаха едни катунари — мъж, жена, трима сина по на седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет години и две дъщери четиринайсет-петнайсетгодишни — семейство глумци, които ходеха от селище в селище и устройваха представления по стъгдите.
— Добра стига!
— Дал бог добро!
— Откъде идете, накъде сте се запътили?
— Идем от Дръстър, отиваме към Карвуна.
Един през друг насядалите в каруцата стари и млади бързаха да дават обяснения.
— Играем, радваме народа…
— Едни работят за полза, други работят за радост…
— Не чукаме мед, не плетем чорапи, не печем глина, ама пък веселим хората…
— Аз пея, свиря, гледам на ръка. Много познавам — ухили се старата. — Ако искаш, ще ти погледам и на тебе, конниче — обърна се към Батил. — Ти си от добрите.
Батил се усмихна.
— Дланите ми са поожулени от въжетата на тежък рибарски гриб. Нека позаздравеят! Ще ми гледаш, като се видим някъде другаде.
— Ние сме все на път — каза старият. — Едни са като цветята, имат си корен, цъфтят все на място, други са като птичките, имат крила, прехвърчат навсякъде.
— И сега — попита Батил — прехвърчате значи към Карвуна?
— Да, да — потвърдиха почти всички едновременно.
— А вие накъде, ваша милост? — полюбопитствува старият.
— И ние натам.
Батил се досети за нещо, поизпъна се на седлото.
— Чакайте бе, добри хора! Та вие ще ни помогнете! Тръгнали сме да крадем булка.
— А-а-а! — чуха се весели възклицания откъм каруцата.
— Не гледайте, че моят спътник е в расо. Преоблечен е — поде Батил.
Отново едно весело „а-а-а“, а Инокентий измърмори изниско:
— Свети Кукузеле, не му се сърди.
— Ако можем, ще помогнем — рече старият, — стига да е за добро. То ние за добро живеем.
Батил бръкна в шарената торба, закачена за Алчовото седло, извади пунгия с перпери, подаде я на стария.
— За да се опознаем — каза.
Очите на стария светнаха. А жената изведнъж плясна с ръце и извика на момичетата:
— Афродита, Артемида, хайде, потанцувайте за конниците. Те са от добрите.
— Не сега, не сега, като бъдем в Карвуна! — протегна ръка Батил.
— Тогава да се запознаем — предложи старият. — Аз се казвам Аладин, моята старица е Сабина, синовете…
— Хектор!
— Ахил!
— Еней!
Момчетата си извикваха отчетливо имената.
— А момичетата, знаете ги вече… Понякога, ако първото ни представление има голям успех, даваме второ, представяме „Троянската война“. Та затова и имената. Хората много обичат да чуват такива имена.
Поеха заедно нататък. Съставът на глумците се увеличи с още двама за представлението в Карвуна.
33
НАДБОРВАНЕ СЪС СОПИ
Макар и по-значителен град от Калацерка, Карвуна не беше избран за седалище на деспота, защото нямаше такова естествено защитено местоположение. Калацерка се издигаше при самия ръб на деспотската равнина. Карвуна се намираше под нея в дъното на големия амфитеатър, който морският залив образуваше.