Заливът беше просторен, лесно достъпен за корабите и Карвуна се развиваше като оживено пристанище, където от равнината се изнасяха овчи и говежди кожи, дървени въглища, домашни птици, жито, лой, а се внасяха платове, керамични изделия, железарски пособия, накити, подправки за ястия.
Глумците обичаха да посещават Карвуна: намираха добър прием, сипеха се монети — медни, дори сребърни върху простряната на площада черга, където скачачи, силяци, борци изпълняваха игрите си. Тумбата на Аладин навлезе в града с тъпан, флейти и танци. Отпред вървеше Хектор, най-старият син, и ритмично биеше тъпана. След него напредваха с танцови стъпки в ритъма на тъпана Афродита и Артемида. Следваха ги Ахил и Еней и свиреха с флейти припев, който съвпадаше с ударите на тъпана. Подир тях идеше каруцата, водена от Аладин, а на капрата Сабина биеше чинели и пееше проточено призивно. Най-отзад, възседнали конете, идеха Батил и Инокентий, и двамата голи до кръста, за да участвуват по-убедително в шествието.
Народът се трупаше по улицата. Отпред, отзад, отстрани притичваха деца. От време на време Аладин се провикваше:
— Граждани на Карвуна, заповядайте по залез да видите най-ловките акробати и най-добрите танцувачки от цялото Черноморие. Пеем, свирим, играем за вас!
Простряха на главния площад голямата черга, на която щяха да станат игрите, откараха каруцата в ъгъла при станока, за който бяха вързани конете, дадоха им по една торба зоб.
Батил и Инокентий оглеждаха с безпокойство сградите наоколо. Местни хора им показаха двореца, в който е отседнал виконт Тристан де Маре, пълномощникът на граф Амадей.
— Сигурен съм — мълвеше Батил, — че Радуша е затворена тук. Тя е височайша затворница, добре е охранявана, но й са дадени почести на благородница. Само че как да стигнем до нея?
— Дали нашите глумци ще предизвикат любопитството на виконта? Дали той ще разреши на Радуша да погледа представлението, макар охранявана? Дали тя ще приеме, дори ако той я покани? — тревожеше се Инокентий.
— Сградата има два балкона — посочи с глава Батил. — Единият за господаря, другият — за господарката. Ако виконтът е учтив човек и се появи на единия балкон, на другия би трябвало да се появи Радуша. А тя, струва ми се, ще се възползува от всяка възможност да се покаже, да огледа всичко, защото все пак очаква помощ отнякъде.
— От твоите уста в божиите уши — промълви Инокентий и тайно направи кръстен знак. — Свети Кукузеле, помогни на безсилните божи раби!
Скоро настъпи часът на представлението. Момичетата танцуваха под извивите на флейтите, при тактовете на тъпана и на чинелите. Момчетата направиха различни премятания, прескоци и атлетически поддръжки.
Виконтът излезе на своя балкон. Беше млад, снажен човек. Донесоха му стол, седна и следеше представлението. Но Радуша не се появи на другия балкон. Батил и Инокентий се споглеждаха отчаяно: пропада стратегията. Дойде ред на главната циркова изява, която винаги предизвикваше смях и зрителите ставаха по-щедри. На дървени стойки се закрепваше дъска. Върху нея ставаше особен двубой. Стъпили на дъската, двама мъже, един срещу друг, снабдени всеки със сопа, се опитваха така да се докоснат или бутнат, да си нанасят такива удари, че единият да загуби равновесие и да се отърколи.
Обикновено единият от двамата беше Хектор, другият излизаше измежду зрителите. Те го подтикваха с викове и възклицания и дълго му се смееха, ако претърпеше поражение.
Сега единият от двамата състезатели беше Батил. Другият, както винаги, се очакваше да изскочи из множеството. Изведнъж Батил реши да извърши предизвикателство, което можеше да изведе Радуша на балкона. Хвана тоягата, с няколко скока се намери под балкона на виконта и с цяло гърло извика:
— Твое благородие, каня те на двубой. Ти не губиш, аз печеля.
Множеството замря в очакване. Виконтът не разбра думите, но някой отвътре му ги преведе.
— Твое благородие, каня те на двубой — извика още веднъж с пълен глас Батил.
Надяваше се, че може би вътре в двореца Радуша ще го чуе, ще познае гласа му. Това е все пак нещо.
Тристан де Маре стана от стола. Батил му подхвърли сопата. Виконтът я улови. Двубоят беше приет. Савоецът се загуби в сградата, след малко се появи на входната врата с тоягата в ръка, запъти се към арената.
Победа! На другия балкон се появи Радуша. Виконтът беше изявил желание тя да наблюдава състезанието, в което той ставаше действуващо лице. Поднесоха и стол. Тя седна.