— Съвсем не, маестро, съвсем не. Виж тези преливания на зеленото върху моята дреха! — Амадей посочи картината. — Как нежно са постигнати!
Божин се загледа в портрета, доволен от себе си й от оценката на графа.
— Бил си в Константинопол, учил си се от византийската школа. Обаче тя е статична. Нрави ми се, че я преодоляваш. Раздвижил си моята фигура, придал си й живот, мускулатура.
Двамата пак се загледаха в картината. Похвалите на графа възбуждаха самочувствието на Божин, доставяха му неизразима наслада. Амадей сложи ръка върху рамото на художника.
— Учил си се в Константинопол, но не си учил при големите творци на Запад. Ще те подпомогна да школуваш при Симоне Мартини, при Амброджо Лоренцети, дори при Джото в Падуа.
Какво чуваше Божин? Каква небесна песен? Та това е върхът на мечтите му! Не, не, неговите мечти никога не са стигали дотам. Очите му искряха, изражението му стана блажено като лицето на светците, които зографисваше.
Графът долови, че ласкателството му е улучило, и добави:
— Ще станеш първомайстор. Ще те канят владетели да ги изобразяваш, защото владетелите са най-суетни и желаят образите им да се запазят най-дълго.
Амадей се поспря, попита се дали още сега да разкрие целия си замисъл, но си каза: „Има време, утре… Нека семето на алчността да покълне!“
— Стига ли работата за днес, маестро? Хайде да пийнем по глътка кианти, едно от вината, които съм донесъл от хубавата Лигурия и които пазя за редки случаи.
37
ЗОГРАФ БОЖИН СТРАДА ОТ ЛУДИ МЕЧТИ
Може да се каже, че тази нощ Божин не спа. Какви чудни видения се нижеха пред очите му! Дали затваряше очи, или ги отваряше и се взираше в дебелите дъбови греди на потопа над леглото си, все същите картини!
Как плава в графовия сает към Константинопол … Графът го взе със себе си от Несебър до Калацерка, беше така приятно, а сега по-далеч… Как отсяда заедно с Амадей при неговата първа братовчедка, византийската императрица Ана Савойска… Може би ще рисува и нея в цял ръст, ако времето позволи… Как после цялата савойска флота поема през Дарданелите към Егея и оттам към Средиземното море… Вълшебство!… Как гостува… Къде? Например в Неапол… Непознат пищен град… Везувий… Прием у неаполитанския крал… Блясък, блясък! … Може би там ще бъде и Джото… Може би Джото, посъветван от граф Амадей, ще пожелае да приеме Божин между своите приближени…
Невъобразимо! Неизразимо! Трябва здраво да се държи за савойския владетел! Та той е повече от златно съкровище!
На другия ден Божин чакаше с нетърпение часа, когато ще влезе при графа, за да продължи живописването. В главата му се въртяха багри, светлини, от-сенки… Ще огледа работата си, така ще я изпипа, че действително тя да смайва. Трябва да бъде по-прелестна, по-внушителна дори от живия човек.
Отиде в черквата, спря се пред иконата на свети Григорий Палама, която довършваше. Какво несъвършенство! Какво безличие! Какво подражателство на византийския вкус! Искаше му се да замахне с четка, натопена в гъста боя, да оплеска образа на блажения старец.
Излезе от черквата с бързи крачки, тръгна из града, полута се, после мина във вътрешната крепост, свърна към Баликовия дворец, предоставен на Амадей.
Графът го прие с любезна усмивка. По напрегнатия му израз позна, че душата на суетливия художник е добре разчовъркана. Да, може да се извърши вторият пристъп, замислен с Добротица.
— Маестро Божин, приемаш, вярвам, да нарисуваш българския цар Иван-Александър.
— Разбира се, ваше сиятелство.
— Това ме радва, защото той е един от значителните днешни владетели. Папа Урбан Пети, мой близък, желае да има неговия образ с оглед на папски благослов над християнското българско царство, което възпира възхода на друговерците мохамедани. Държах сръчен изобразител да нарисува правдиво Иван-Александър. Работата ти върху моя портрет ме убеди в твоите качества. Готов ли си да заминеш с дар от деспот Добротица при Иван-Александър?
— Готов съм, ваше сиятелство. Царевец не е затворен за мене.
— Отлично! Ще довършиш моя портрет, виждам, на привършване е и съм много доволен, и ще отпътуваш за Търновград.
38
СТАКАНЪТ С НАПИТКАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ПРИЯТЕЛСТВО
Когато тръгваше, Божин прие от самата ръка на деспот Добротица малко сребърно ковчеже, върху което е майсторски резец беше издълбан щит и в щита — два делфина, плуващи успоредно върху четири вълни-Такъв беше хералдическият знак на деспотството. Двата делфина изобразяваха двамата братя Балик и Добротица, четирите вълни бяха четирите посоки на морето — изток, запад, север, юг, — над което карвунските владетели господствуваха. Самата тази символика говореше за техните стремежи да овладеят черноморското пространство. И навярно Добротица преценяваше, че сега, когато се е съюзил със савойци и византийци, добрият му час настъпва.