— Добре, че имам такива като Секул и като тебе, Батиле. Но я кажи, момчето ми, кога да насрочим венчавката с Радуша? Имам ви тебе като син, нея като дъщеря. Ще направим такава сватба, та да се чуе до края на царството.
Батил се усмихна. Сините му очи излъчваха блага топлота. Помисли си как ще заведе Радуша там, под високата планина Витоша при Средечката крепост с червените тухлени стени, между своите синеоки, руси, дълголики съселяни, облечени в бяло.
40
ИВАН-АЛЕКСАНДЪР ЩЕ БЪДЕ РИСУВАН ОТ МАЙСТОР БОЖИН
Иван-Александър прие Божии с благосклонност. Расъл е в дворцовото училище, даровит е, добре е да му се осигури възможност за творчество. Е, поласкало го е вниманието на Амадей Савойски, приел е да го последва в Калацерка. Нищо лошо. А в Калацерка е съученикът му Иванко: и това е подействувало притегателно.
Царят пое сребърното ковчеже, дар от Добротица, поразгледа го, постави го до себе си и каза:
— Не ме забравя този добър Добротица!
А помисли:
„Учтивостите са винаги белег на гузна съвест или на скрита алчност.“
После изслуша посланието на Амадей за едно изображение на българския цар, което да бъде пратено на папата за благослов на католическия примат над християнска България.
„Ако Амадей имаше такива добри мисли — каза си, — щеше да е по-красиво да ми ги съобщи, отколкото да нахлува в царството и да всява ужас със сатанинското си оръжие… Приемливо е все пак папата да се тревожи при нашествения устрем на османцит. Ала какво да се прави, разправиите между държателите на византийския престол накараха Йоан Кантакузин да поиска помощта на Мурад и за отплата му отстъпи крепостта Цимпе на отсамния бряг. Мислеше, че му е подал малкия си пръст. Само че Мурад е от тия, дето вместо пръста, грабват цялата ръка. И ето го вече настанен в Адрианопол… Нужно е нещо повече от папски благослов — мислеше царят, — но нека поне светът знае, че България е сега повдигаемият мост на крепостта, наречена Европа.“
— Добре — съгласи се, — главата на католическата църква има доста грижи. Радвам се, че не ни е забравил. Има причини да е под папска закрила една православна държава като нашата, когато на вратата ни чука друговерец. Ще ми е приятно да ме рисуваш в трема, откъдето се вижда цял Търновград. Коя светлина е най-подходяща за твоите зографски очи?
— Следобедната, царю честити. Тогава лъчите са коси, очертанията са меки, боите са топли.
— Добре. Тогава утре, майстор Божине.
41
БАТИЛ ОТНОВО СПАСЯВА ЦАРЯ
Денят се очерта слънчев от сутринта. Над Янтра плуваше лека мъглица като второ тяло на реката. Високо издигнатият Царевец с крепостните си стени и кули, с двореца и патриаршията приличаше на голям кораб, заплувал сред мъглата, или може би на надземно видение, излязло из нечий сън.
Божин се вълнуваше. Усърдно, но някак трескаво размиваше боите си с ленено масло в пръстени хавани. Трябваше да няма никакво зрънце, било то най-малко, в смесите, трябваше и най-тънката четка да полага чисто баграта си.
Мина пладне. Мъглата над Янтра отдавна се беше вдигнала. Една река с цвят на гущеров гръб лъкатушеше в своя пролом. Някъде къщите, натрупани по склоновете й, се отразяваха в бавните води, като че подводен град надзърташе към повърхността.
Слънцето скоро се наведе над Момин пригор, Идеше часът на началното творческо свиждане с царя. След малко очите на художника щяха да поставят с въглен върху бялото платно осанката на владетеля, да извадят, така да се каже, втория човек, скрит в първия.
Когато с платно и триножник Божин пристъпи в трема, царят седеше вече там. При нозете му кротуваше любимото куче Самсон, огромен овчарски пес с рунтава златиста козина. Самсон, разбира се, не знаеше, че се намира в царски дворец, но беше толкова предан на своя стопанин, че при един лов се нахвърли срещу вълчица и два вълка, които бяха ужасили коня на Иван-Александър и ездачът се беше строполил безпомощно с навехнати крак и ръка. Самсон изложи своя живот, но спаси живота на своя господар и оттогава стана талисман и ангел-хранител за Иван-Александър.
— Ще ме нарисуваш заедно с моя Самсон — каза Иван-Александър на Божин.
Зографът избра мястото, откъдето щеше да наблюдава царя, постави триножника и платното, уточни стойката на Иван-Александър.
— Ей така, седнал, господарю, със свитък в ръка със Самсон до тебе, а отзад в далечината амфитеатърът на търновските къщи с тяхната пъстрота.
— Да — каза Иван-Александър, — нрави ми се тази гледна точка. В костницата на Бачковския манастир Йоаким зограф ме изобрази по-тържествен, нарисува ме почти същ и Радой зограф в скалната обител край Червен. А в четвероевангелието, изписано от монаха Спиридон, съм показан с князете и царицата. Нека твоята картина бъде по-различна, по-малко тържествена, по-задушевна.