— Ще се постарая, царю честити.
Божин прецени, че сега е моментът царят да вкуси от питието на приятелството. Единомислие между Амадей и Иван-Александър — какво по-желателно за държавните дела и за личните Божинови замисли? Когато властелините се спогаждат, художниците имат добър прием и широк простор. „Ще черпя похват от италианците, ще го пренасям тук. Както черпех от византийците и изписах не една икона в Несебър и Калацерка.“
— Току преди да дойда, завърших портрета на граф Амадей. Хубав е, графът го хареса, но твоят, господарю, трябва да стане по-хубав, защото опитът ми расте. Опознах графа, не е лош човек.
Царят поклати глава.
— Може да не е лош като човек, но ни причини големи неприятности със своето нахлуване по Черноморието.
— Чух го да казва, царю честити, че това било-противно стечение на обстоятелства. Дължало се на недоразумението около принудителния престой на братовчед му император Йоан Палеолог в Бдин.
Иван-Александър си припомни срещата с Амадей, в Острецкия манастир. Двамата владетели се бяха събрали там да преговарят, а хората на Амадей превърнаха срещата в клопка и ако не беше самопожертвователният Батил, кой знае какви тежки последици-щеше да има за държавата пленяването на българския цар.
— Не знам какъв е Амадей като човек, но като държавник гони своето с всички средства — повтори Иван-Александър.
Божин бръкна в кожения кобур, увиснат на поя-сока му, извади сребърния стакан с магьосаното питие.
— Личен дар от граф Амадей — каза.
Отвъртя капачката, изобразяваща глава на фавн, подаде стакана на Иван-Александър.
— Вълшебна била напитката, господарю. Изготвена била от лекаря алхимик на графа. Когато двама нарочени отпиели от сместа, духът им се прояснявал, мислите се сближавали, сливали. Негово сиятелство графът отпи и пожела и ти да отпиеш, царю мой, за да начене отсега нататък друга правда помежду ви, да има търговия и всякакви добрини за поданиците.
Божин послъга: Амадей не беше отпил от сместа.
Иван-Александър пое стакана, заразглежда го.
— Надеждни думи — рече, — стига да се превърнат в дела.
Спомни си, че с кръстосани ръце бяха пили от един пахар той и император Йоан Кантакузин, когато сключиха договор с общи средства да строят флота, която да ограничи достъпа на Мурад в Дарданелите… Но може би и савойците като византийците имат обичай да пият така за разбирателство и побратимяване.
„И после — помисли, — Амадей е доста далеч, за да ми устройва клопки като в Острецкия манастир, а пък аз съм си у дома и никой не може да ми навреди.“
Позавъртя стакана в ръка и тъкмо да го приближи до устните си, влезе Батил. Иван-Александър го беше извикал, за да се видят с Божин.
— Батиле, войводо, ето ви двамата с Божин отново в моя дом!
Царят изговори това с радост. Приятно му беше да види като хубави мъже момчетата, които са се учили в царското училище.
— Амадей ми праща по Божин напитка за побратимяване!
— Амадей? По Божин?
Без нито дума повече, с два скока Батил се намери при царя, изтръгна из ръката му стакана тъкмо когато Иван-Александър го надигаше, и така стремително изля съдържанието, че то се плисна по листата на една от саксиите с невен, положени в трема, и дори оплиска ботушите от телешка кожа на Божин.
— Войводо!?
Очите на царя стрелнаха витошанеца.
— Прощавай, царю мой, не ми остана време за друго.
— Отиде вълшебството! — махна разочаровано Божин.
— Вълшебство? — едва ли не изкрещя Батил.
Надигнал се мудно, Самсон се беше приближил до зографа и душеше разляната върху ботушите му течност. Изведнъж кучето вдигна глава, изръмжа и стръвно залая. Миг, и щеше да се нахвърли върху Божин, ако тутакси царят не извика:
— Самсон! Мирно! Самсон!
С неохота Самсон се отдалечи, но продължи да ръмжи враждебно. Очите на Иван-Александър бяха обърнати към вярното животно, той се питаше откъде се взе у него внезапната ярост. В кучето се взираше и Божин от страх, че то пак ще скочи и ще го захапе.
Но Батил можа да види нещо особено.
— Погледни, господарю!
Иван-Александър гледаше изумен. Втрещен гледаше и Божин. Там, където сместа беше обляла ботушите, кожата сякаш се загърчи, разяде се. А листата на цветето клюмваха като попарени.
— Божине! — извика царят, вдигнал застрашително ръка.