— Силен витриол — каза ниско Батил.
Божин стоеше безмълвен. И да искаше да произнесе дума, не можеше. Гърлото му се свиваше така, че може би дори и не дишаше. Една-едничка мисъл се блъскаше в главата му: „Измамен… измамен… измамен…“
Царят се приближи до преградата на трема, направена от дъб, дълбан с резец, и извика:
— Стража!
Под двореца, там при близката четвъртита кула, която охраняваше една от крепостните врати, двамата стражници чуха царския вик, затекоха се.
— Отведете го! — посочи царят Божин, когато стражниците дотичаха.
С очи на бито куче Божин излезе, поведен от стражниците. А Иван-Александър се отпусна, седна тежко, хвана главата си с две ръце. Може би помисли за себе си, а може би помисли за предателството на зографа, даровития зограф, когото беше обикнал.
— Мисля, че Божин е подлъган — промълви Батил.
— Войводо — изправи се царят, — втори път ми спасяваш живота… след измамата в Острецкия манастир.
Войводата мълчаливо коленичи. Самсон се приближи до царя, облиза ръката му и легна край него.
ИСТОРИЧЕСКИ СПРАВКИ
1341 — Византийският император Андроник Трети умира. Наследникът на престола, малолетният Йоан Палеолог, е под опеката на майка си, императрица Ана Савойска, и на примата Йоан Кантакузин Но в същата година Йоан Кантакузин въстава срещу императрицата регентка.
1342 — Хрельо, феодален владетел на областта по средното течение на Струма, отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан и признава върховенството на Йоан Кантакузин, който му дава титлата кесар.
Заплашен от сключения по-късно сърбо-византийски съюз, Хрельо приема монашество под името Харитон. Наемници на Стефан Душан го убиват.
1345 — На седми юли загива в битка Момчил.
Отначало водел дружина от недоволници срещу феодалните порядки. Обявен за размирник, избягал и постъпил на служба при Андроник Трети, а след неговата смърт — при Стефан Душан. През 1343 минал на страната на Йоан Кантакузин и като негов съюзник заел с дружината си Смолянската област, в която бил назначен за управител.
В 1344 нанесъл поражение на турските кораби при Портолагос, отметнал се от византийците и създал свое самостоятелно владение със средище Ксанти и крепост Перитор. Нападнат от византийско-турска войска, начело с Кантакузин, отстъпил към Перитор, но отвътре не му отворили портите и загинал с цялата си дружина под стените на собствената си крепост.
Такава е била участта на малките князе. Люшкането на Момчил в южните предели на България, на Хрельо в западните й предели показва процеса на феодалното разпадане.
1346 — На 26 август в битка при Креси англичаните употребяват срещу французите за първи път в световната история огнестрелно оръжие. Барутът бил открит половин век по-рано от английския химик и монах Роджър Бейкън.
1347 — След шестгодишни междуособици Йоан Кантакузин от-воюва Цариград от противниците си, като повиква на помощ българи и сърби. Но година по-късно чума — наречена в историята „черната чума“ — покосява немалка част от населението на столицата и още повече разхлабва омаломощената от вътрешни ежби Византия.
1451 — В Търново пристигат наемници на Йоан Кантакузин с предложение за съюз срещу османците. Иван-Александър склонил „под силното влияние на търновското население“ да отпусне средства за построяване на флота, която да пресече пътя на Мурад през протоците.
1351 — Йоан Палеолог се вдига срещу Кантакузин, за да си възвърне цариградския престол. Кантакузин — уви — вика на помощ Мурад и в замяна му отстъпва галиполската крепост Цимпе.
1355 — Безсилен да спре османците, излъган в надеждите си към тях, Кантакузин абдикира и се оттегля в манастир. Шестдесет и три годишен е. Отдава се на писания върху исихазма и на исторически хроники за своето време.
1355 — Умира вторият син на Иван-Александър Михаил (от първия му брак с влахинята Теодора), женен за византийската принцеса Ирина, сестра на Йоан Палеолог.
Още същата година Иван-Александър сгодява втората си дъщеря Кераца-Мария (родена от втората му жена, еврейката Сара) за Андроник, син на Йоан Палеолог. Това е установено със синодален акт на Цариградската патриаршия от 17 август. От византийския летописец Никифор Григорас се знае, че по време на годежа си Мария е била на десет години.
Иван-Александър се е стремял да затвърди отношенията си с Византия и смъртта на сина му Михаил го е накарала да побърза с обричането на дъщеря си Мария, макар още дете, само и само да се укрепят династическите връзки и чрез тях сигурността на държавата.
1355 — Умира Стефан Душан при подготовка за превземане на Цариград.