1356 — Умира Григорий Синаит, гръцки монах.
Към края на първата четвърт от XIV век той основава в Парория (Странджа) монашеско общежитие на исихасти. Последовател на Григорий е Теодосий Търновски, който пренесъл исихазма в България, а ученик на Теодосий е бъдещият патриарх Евтимий.
1360 — Умира шейсет и четири годишен солунският митрополит Григорий Палама, главен теоретик на исихазма.
Исихия — подвиг на безмълвието, тоест неучастие в житейските работи; чрез исихията, според виждането на Григорий Палама, човек влизал в общение с бога и се очиствал от своите страсти, съсредоточени в трите душевни сили: ума, сърцето, желанието.
1363 — Умира в Цариград Теодосий Търновски, първият тълковател на исихазма в България.
У нас исихазмът, който първоначално се разпространявал като ерес и бил преследван, получил държавно признание. Неговият аскетско-мистичен характер — невъзразяване срещу несгодите и неправдите — бил удобен за своеволията на феодалите.
1363 — Мурад превръща в своя столица Адрианопол (Одрин), завзет от Лала Шахин паша.
В течение близо на век тоя град ще бъде седалище на султаните и отправна точка на техните завоевания.
1364 — Иван-Александър изгонва от някои черноморски градове Йоан Палеолог.
В същата година падат под напора на Лала Шахин Пловдив и Боруй (Стара Загора).
1365 — Маджарският крал Людобик Анжуйски завладява за кратко време Видин и областта.
1366 — Амадей Савойски, първи братовчед на Йоан Палеолог, напада със своя флота от двайсет галери и с наемни рицари — французи, англичани, италианци, немци — нашето черноморско крайбрежие. Крепостите Созопол, Скафида, Месемврия, Анхиало падат една след друга.
1368 — Григорий Палама е канонизиран светец в Цариград. Това е крайна победа на исихастите във Византия.
1371 — Двамата братя Вълкашин, прилепски владетели, и Углеша, серски деспот, с около шестдесетхилядна войска, значителна за времето, предприемат поход срещу Мурад. Стигат до Одрин, но нападнати с изненада от по-малобройните османци, претърпяват поражение. На 26 септември при Черномен войската им е разбита и двамата братя загиват.
Тая победа разкрива на османците пътя към пълното завладяване на балканските земи.
1371 — Иван-Александър разделя царството си между Срацимир, син от Теодора, и Шишман, син от Сара. Недалновидна стъпка, предизвикана от безпомощност пред нашественика.
Тогава се отделя от властта на Иван-Александър и се обособява като самостоятелен владетел и Добротица с главна крепост Калацерка (Калиакра).
А Крали Марко, син на Вълкашин, се признава за васал на Мурад.
1372 — Под натиска на Лала Шахин падат крепостите Ихтиман и Самоков.
1375 — Евтимий става търновски патриарх и възглавява българската църква до 1393, когато пада Търново. След това Евтимий е заточен в Бачковския манастир, където няколко години по-късно умира.
1382 — След тримесечна обсада София е завладяна от османците. С измама — твърдят някои източници. Последен защитник на града: бан Янук.
1387 — Иванко, син на Добротица, прекратява войната с Генуа и сключва с генуезците търговски договор.
1387 — Голяма сръбска победа при Плочник срещу Мурад. Иван Шишман влиза в противотурска коалиция. Но на следната 1388 година той е принуден да подпише тежък мир с османците, нападнали Търновското царство.
1388 — Иван Срацимир, сведен до положение на васал, отваря вратите на Видин за османската войска.
1393 — На 17 юли пада Търновското царство. Нашествениците разоряват и опожаряват Търновград.
1395 — На 3 юли Иван Шишман е погубен в Никополската крепост.
1396 — Унгарският крал Сигизмунд предприема поход срещу османците, освобождава Видин, съюзен със Срацимир. Но при Никопол Сигизмунд е сразен. Видин пада отново в османски ръце през последните дни на годината, а Срацимир е откаран като пленник в Мала Азия.
1413 — Пада Калиакра, главна твърдина на добруджанските владетели. Четирийсет и девет години са минали от завладяването на крепостите Боруй и Пловдив. Покоряването на България е половинвековна голгота.