Радуша беше полумъртва. Нагълтала вода, ако Батил не я сграби и не я изнесе на повърхността, тя щеше ей така да си потъне.
— Радуша!
Девойката дойде на себе си, но като че излизаше от страховит сън…
— Радуша, дръж се за мене!
— И за мене — прихвана я Йово.
Тя не отговори. Избълва водата, която беше нагълтала, и чак тогава усети, че се свестява.
Заплуваха. Девойката беше омаломощена. Не плуваше, главата й се маеше, без Батил и Йово не би могла да стигне до брега. Но между двамата, хваната за поясоците им, се държеше на повърхността.
Отначало Йово н Батил плуваха под вода. Скоро разбраха, че никой не ги преследва. Палубата на саета беше безмълвна, а и по другите кораби нямаше раздвижване: борбата в морето излезе твърде краткотрайна, за да предизвика общ смут.
Стигнаха до лодката изтощени. Слава богу, че бяха предвидили да я оставят при устието! Ако трябваше да доплуват до колибата през меандрите на водния ръкав, щяха да се издавят между тръстиките.
Радуша трепереше цяла, когато я качиха на лодката. Навлякоха я с каквото имаха. Дори Инокентий свали расото си, нахлузи й го.
6
КАКВО ХУБАВО УТРО
Разбира се, спаха дълбоко. Но утрото не ги остави да се излежават. Не само утрото: и нетърпението.
Метнаха се неумити в лодката. Загребаха към устието на тръстиковия ръкав. Бързаха да видят какво става там, на саета.
Корабът се беше килнал. Заровил нос в морето, лежеше полуизвърнат като ранен глиган. Рояк лодки се тълпяха около него като гарвани на леш.
— Хубаво сме го натопили — подхвърли Йово. — Водата, изглежда, е проникнала не само в склада. Гътнал се е.
— Неслука беше, и каква неслука, че вардианите му наскачаха срещу нас в морето… Щяха да ти отнемат живота, мила Радуша… Но несполуката излезе сполука. Корабът остана без охрана и ето го обезвреден.
Наистина, да бяха искали, не биха могли по-добре да скроят покушението. Обърканите пазачи на саета изпорипаха в морето, а схватката с тях беше така внезапна, че не успяха да вдигнат на крак не само крепостните съгледвачи, но и стражата от другите кораби.
Батил прехвърли ръка през рамото на девойката. Погледна я, погледна го и тя. Нейните очи питаха:
„Мила Радуша?… Ти каза мила Радуша?…“ Искаше и се да го предизвика, да го накара да повтори, да потрети изречената нежност. Задоволи се с дълъг поглед. А очите му бяха златисто бистри като небето тази сутрин, озарено от чисто окъпано слънце.
— Какво хубаво утро!
Радуша мислеше за утрото в неговите очи.
— Ще те отведа в Търновград — каза той.
И той мислеше това, което мислеше тя. В Търновград ги чакаше царят, ала през тия мигове изпъкваха в съзнанието на войводата не толкова премеждията със савойците и потопяването на техния главен кораб, колкото думите на царя из пътя след избавлението от клопката в Острецкия манастир: „Не мога друго сега, освен да те благословя, моето момче, но речеш ли да се венчаваш, имай ме за кум…“ Не е ли дошло време, когато ще сподели с Радуша и другата част от живота си, скрита дълбоко в сърцето му?…
След малко, посвенил се сякаш от своето разнежване:
— Нашата задача е изпълнена. Ще уведомим царя да предприеме каквото трябва… Ще се събереш с майка си и сестра си…
И след ново замълчаване:
— Ще те отведа в моята крепост, Средечката… Искаш ли?
— Искам.
Очите й бяха по-топли от прегръдка.
— Е, приятели — обърна се Батил към тримата сподвижници, толкова различни един от друг и толкова еднакви в своята преданост, — да похапнем, па на конете и в Търновград при царя! Тук работата ни е свършена.
За Йово Търновград беше далеч от съдбата и страстта му.
— Мен ме оставете! Добре съм си тук край морето. То ме храни, то ме гали и приспива.
Погледна Радуша с предани, възтъжни очи. Погледна и Батил.
— Хайде, на добър час!
Взе си греблата, тръгна към лодката.
— Пак ще се видим, Йово! — извика Радуша разнежена.
Инокентий направи широк кръстен знак след него.
И Делян се отдели. Щеше му се час по-скоро да се събере с Куна.
— Стига е кукувала! И грижите по имота изостават. Който е за Търновград — в Търновград, който е за Глогина — в Глогина!
Посъбра в конски чул, каквото беше негово, метна се на един от конете.
— Останете си със здраве! Пък ще ви чакаме с Куна. И цялото ни село Глогина ще ви срещне, ако речете да свърнете към нас.
— Ще ви гостуваме, Деляне. Кога точно не знам. Предай нашия поклон на храбрата Куна!