— Ще предам. Е, сбогом ви!
— Сбогом!
Инокентий направи и след него кръстния знак.
— Останахме трима — каза Батил с тъга в сините си очи.
Радуша се приближи до него, застана кротко.
— Хайде, Търновград ни чака! — хвана той ръката й.
— Бог с нас! — промълви отец Инокентий.
7
НОВАТА ЦАРСКА ПОВЕЛЯ
Батил не беше влизал в „особицата“ на царя. Така в двореца наричаха малката стая, прилична на килия, долепена до приемната, където Иван-Александър се уединяваше, когато обмисляше трудни дела. Дори царицата рядко прекрачваше прага на тая стая.
Войводата се спря при входа, поклони се.
— Викал си ме, господарю.
— Да, моето момче, ела, седни до мен.
Младият мъж пристъпи, седна на дъбовото кресло до креслото, на което седеше Иван-Александър.
Освен тези две кресла, украсени с резба, в стаята имаше дъбова маса, краката на която изобразяваха лъвски лапи, и зад масата, встрани от прозореца — широка лавица, също дъбова, с подпори, изваяни като лъвски глави. Върху лавицата бяха струпани свитъци и няколко скъпо подвързани книги с корици, облицовани с ковано сребро. От другата страна на прозореца висеше икона на свети Димитър Солунски, в чиято закрила царят вярваше. Под иконата блещукаше кандило. Всички стени бяха покрити с добре ощавени овчи кожи, така изкусно пришити една за друга, че образуваха причудливи шарки.
Батил хвърли бърз поглед към обстановката, но замисленото лице на Иван-Александър му подсказа, че трябва да очаква нещо важно, и войводата почтително сведе очи. Установи се миг трудно мълчание, докато царят проговори.
— Ти прогони Амадей от Несебър, моето момче, хвала, само че хитрецът се е насочил към Калацерка.
През средните векове черноморският нос Калиакра и крепостта, издигната там, са носели името Калацерка.
— Калацерка? — не можа да скрие изненадата си Батил. — Мислех, че Амадей ще си почине при леля си Ана Савойска в Константинопол.
— Съгледвачи ми донесоха, че корабите му са пуснали котва в Калацерския залив.
— Но там е Добротица!
Лицето на царя се изостри, получи строги черти.
— И Балик, и Добротица, и Теодор, тия трима братя често са ме смущавали. Когато аз поддържах. Йоан Кантакузин да се укрепи на цариградския престол, защото този княз ни изявяваше добронамереността си, тримата братя подпомагаха Ана Савойска да въздигне на престола сина си Йоан Палеолог. Дори й пратиха хиляда бойци под водителството на Добротица и на Теодор. А по-късно Добротица се установи в крепостта Мидия, за да овладее Емона и Козяк.
— Все пак е по-добре, мисля, господарю, да ги владее карвунският деспот, който е под скиптъра на българския цар, отколкото да ги плячкоса един са-войски корсар от графско потекло.
— По-добре е, Батиле, но ако карвунецът и савоецът се сговорят? Знаеш какво стана, когато Добротица се откъсна от нашата търновска патриаршия и се подслони при цариградската? Пратихме самия наш пръв владика Теодосий в Цариград да оправя бъркотията.
— Да, царю, боя се, много се боя, когато в черква се служи на гръцки, не на български. Езикът е първото притежание на народа и ако загубим езика, губим главното.
— А карвунските деспоти са с куманска жилка. Ме ги държи достатъчно здраво нашенското.
— Но, царю мой, нали с куманска помощ Асен и Петър прогониха византийците от нашите земи и въздигнаха новата ни държава?
— Два века оттогава, синко. Два века, през които куманите ту са с нас против Византия, ту са с Византия против нас. Страхувам се, момчето ми, че куманското племе — то е скитническо и не милее за своя земя — ще е готово да се съюзи с всеки, който предлага някаква изгода. Населявали са крайбрежието на нашето море, за да нападат ту руските княжества, ту нашите земи, ту византийските покрайнини. Взеха Молдавия, Влашко… И лакоми, и непостоянни са.
— Споделям тревогата ти, господарю. Смятах след разправата в Несебър да си поотпочина и да огледам своите работи в Бояна и Средец, но съм готов да отида, където нуждата повелява.
— Мислех, момчето ми, да те пратя при Евтимий в Зографския манастир. Черковните дела, изглежда, ще поостанат.
— Може би, господарю, за черковните дела да имаме вина и ние. И Теодосий, и Евтимий отидоха в Цариград да доучават исихията, навярно не ги приласкахме достатъчно.
— Смятахме исихията за ерес, момчето ми. Една държава има нужда от ред и правила. Дойдат ли нови правила, пречат на предишните. Исихията разстройваше реда в царството.
— Новите правила често подтикват напредъка, мисля, царю мой. От една новост към друга и народът върви напред.