Изливаше болката си в записките. Това беше най-главната и най-необходимата работа. Записките хвърляха нишки към бъдещето, към другите, които никога нямаше да види, но които ще прочетат и ще разберат може би повече от онова, което е съумял да изрази с думи.
Така течеше животът му.
Скалите зад илюминатора, тъй близки и недостъпни, го мамеха все по-силно и по-силно. Естествено, той би могъл да направи отверстие и да излезе, но неизбежният разход на въздух щеше да съкрати срока на живота му. Реши да излезе, когато ще бъде все едно, не по-рано. Тогава ще си достави последното удоволствие — да поброди сред тези скали.
А сега прекарваше дълги часове в креслото. Звездите се движеха все така монотонно, във външния свят не се случваше нищо, но след време забеляза, че мястото на залеза и изгрева на звездите постепенно се изместваше. Знаеше от преди, че незначителни изменения в онова, което се вижда навън, трябва да стават. И все пак, кой знае защо, това го порази. Абсолютният порядък се пропука! Мислите му отдавна течаха не както преди и проблемът му се стори нов и привлекателен. Какво излезе? Законите на природата са неизменни, постоянни и всевластни. Щом е така, всичко трябва да притежава постоянството на часовников механизъм. Всичко трябва да се движи в кръг и нищо ново не може да се случи. По принцип. Защото новото е отрицание на дотогавашните правила, а те са непоколебими. Но в света непрестанно възниква това, което преди не е съществувало. Нямало е звезди — те са се появили. Зародил се е животът. После разумът. Как да се съвмести всичко това? Или кръгът е толкова необятен, че човешките очи обхващат само нищожна част от циферблата и приемат за ново повтарянето на старото? А може и да е иначе? Може би над всичко стои главният закон — законът за развитието?
Въпросът му се стори извънредно важен. Най-важният. Мислеше над него непрестанно, дори и насън, но все повече се объркваше.
Слънцето също леко измени траекторията си и започна да наедрява. За миг пламна надеждата, че орбитата на астероида ще го приближи до Земята, Марс или до друго обитаемо небесно тяло. Впрочем, надеждата тутакси угасна. Дори това да се случи, то ще стане след много-много месеци, когато вече ще бъде все едно.
Все пак отново опита да изчисли орбитата на астероида. Неповредени прибори за астронавигация почти не бяха останали, трябваше да изчислява без машини, затова получи само приблизителни резултати. Но и така му беше ясно, че не бива да очаква никакво сближаване с обитаемите светове.
Но скоро стана свидетел на още една промяна. Както обикновено седеше и наблюдаваше движението на светилата, когато с удивление забеляза, че две звезди, преди да се гмурнат зад хоризонта, плахо заблещукаха.
Не повярва на очите си и започна да чака. Новото завъртане потвърди наблюдението. И тогава най-сетне той разбра какво означава това блещукане. Просто светът стана малко по-топъл и сега слънцето успяваше за броени минути да нагрее скалите. Там някъде очевидно имаше лед, също така черен, както всичко останало. А може би целите скали бяха от лед?
От нямане какво да прави започна да разсъждава Ще създаде ли изпарението някакво подобие на атмосфера, или няма. Излезе, че няма да създаде.
Неизвестно защо това го разстрои. Обиди го. Просто го лишиха от едно зрелище! По-добре би било да се превърне в комета. Та макар и най-невзрачната. На края ще започне да мъждука в телескопите, ще привлече вниманието на двама-трима астрономи. Ще започнат да го наблюдават, да го нанасят в каталозите, да го класифицират. Тоест, не него, разбира се, но все пак ще е забавно. Седи си някакъв астроном, гледа си в оптичната тръба, изчислява незначителната комета и дори не подозира, че това не е никаква комета, а звезден аквариум, от който му маха човекът Петров. Как би опулил очи астрономът, ако някой му пошепне каква е в същност работата!
Но комета няма да има. Значителна, незначителна никаква. Със законите не се спори. Кометата Петров няма да се осъществи и не си струва да мисли за това.
Като въздъхна и се наруга за глупавите си мисли, той стана и понечи бавно да се отдалечи от илюминатора, когато изведнъж се вкамени. Ако астероидът сам не може да се превърне в комета, то защо да не го направи комета?
Вълнението беше толкова силно, че той изплашен затвори очи. Що за магия е това? Какъв бяс го подтиква? Нима е възможно? И в съзнанието му като мълния проблясва: възможно е!
Обзет от слабост, той седна в креслото.
Какво собствено представлява една комета?
Дълга опашка от газ, която свети в лъчите на слънцето. Ледената глава се изпарява и от нея като дим от клада се провлачва шлейф. И това собствено е всичко. Но нима би могъл да разгори клада?