Докато се изпълняваше поръчката й за горивото, тя тръгна из мола и купи практични дрехи и достатъчно обувки за пет години напред. Предположи какъв е номерът на Доран и му купи няколко обикновени работни гащеризона като този, който бе носила в груповия дом. Мисълта за това как ще изглежда той като храненик на епархията я развесели.
След това се зареди със стандартни лекарства като обезболяващи и антибиотици. Беше чула, че трудно се намират в далечните райони. След като купи професионален комплект инструменти и комплект тоалетни принадлежности, тя беше готова да опаковат поръчката й. Но тогава един проблясък на светлина привлече погледа й и Солара видя нещо, от което дъхът й секна.
Беше рокля.
Но не просто рокля. Вечерна рокля, достойна за императрица. Изработена от най-разкошния плат, който Солара беше виждала, тя обгръщаше плътно манекена до кръста, след което се спускаше надолу до земята, проблясвайки като милиони падащи звезди. Ефектът беше омагьосващ. Не можеше да определи цвета й. Просто бе направена от светлина.
Солара знаеше, че никога няма да облече толкова разкошна дреха. Рокли като тази бяха за хора с повече пари, отколкото можеха да преброят. Но това не я спря да пристъпи напред и да остави компютъра да вземе мерките й. След миг екранът показа, че имат нейния размер, и й предложи роклята срещу пет хиляди кредита.
Тя преглътна и сканира гривната си.
ТРАНЗАКЦИЯТА Е ОДОБРЕНА.
— Благодаря ти, Доран — прошепна Солара. — Нямаше нужда.
От устните й се изтръгна несигурен смях. Най-добре да приключва, преди напълно да си е загубила ума. Върна се до мед-пункта, където Доран се удари с юмрук в гърдите и се оригна.
— По-добре ли си?
Когато той погледна през рамо, тя забеляза, че в него има разлика. Челото му беше гладко, а в очите му нямаше болка.
— Много по-добре.
— Чудесно, защото имаш да носиш много пакети.
В очите му проблесна раздразнение, но той стисна челюст и отговори:
— Да, госпожице Брукс.
Това беше като музика за ушите й.
След десет минути той беше облечен с очарователно невзрачен гащеризон и буташе количка, натоварена със съкровищата й. Тя вървеше отпред, оглеждайки станцията и зелените врати, преценявайки възможностите, докато по централната уредба се чу глас, който прекъсна мислите й.
— Моля пътникът Сполдинг да се яви на кораба си — прозвуча съобщението. — Моля, явете се на кораба си.
Сърцето на Солара изтръпна от страх. Как на „Зенит“ бяха открили отсъствието на Доран толкова бързо? Обръщайки глава към най-близката врата, тя му каза:
— Ето тук!
Изтича пред него до коридора и натисна бутона за контакт, като през това време оглеждаше временната табела, закрепена на стената.
„БАНШИ“[1]. КАПИТАН ФИНИАС РОСИ,
ЕДНОЛИЧЕН СОБСТВЕНИК.
ПОЗВЪНЕТЕ ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ.
НИКАКВИ ТЪРГОВЦИ — ОСВЕН АКО
НЕ ПРОДАВАТЕ ЗАХАРНИ ГЛИДЕРИ.
Нямаше информация за марката или модела на кораба, а Солара никога не беше чувала за захарни глидери. Но нямаше избор. Натисна бутона още няколко пъти и се вгледа през огромната зала към вратата за качване на „Зенит“, където двама стюарди спореха. Вероятно разискваха още колко дълго да чакат, преди да изпратят група, която да го търси. Сърцето на Солара прескочи един удар и тя отново натисна бутона.
От коридора към кораба се чуха стъпки и прозвуча ядосан момчешки глас:
— Стига! Чух и първия път, дявол да ви вземе!
Той се появи, намръщен, но изражението му се промени веднага, щом я видя. Очите му имаха пшениченокафяв цвят и бяха точно като кожата му. Той я огледа от главата до петите и на устните му се появи прелъстителна усмивка. След това наведе русата си глава, разпилявайки расти по раменете си.
— Извинете езика ми — каза той. — Не знаех, че съм в присъствието на красива дама.
Никой по-рано не бе наричал Солара красива, нито дама, но комплиментът не я разчувства. Познаваше и други като него — очарователни и хитри момчета с една и съща дяволита искрица в очите. Те знаеха как да оплетат едно момиче само с думи.
Но не и нея.
— Пътуване за двама до далечните райони — изрече хладно тя.
— Далечните райони? — повториха момчето и Доран едновременно.
— Мислех, че отиваме до Плажовете на Обсидиан — каза Доран.
— Точно така — поправи се тя. — Плажовете на Обсидиан, а след това до далечните райони. — Тя си спомни лъжата си за своя прекалено загрижен баща. — С теб сме се договорили да отидеш само до Плажовете. Когато пристигнем там, ще намеря друг прислужник, който да дойде с мен останалата част от пътуването.
1
Banshee (англ.) — Жена призрак в ирландската и шотландската митология. Според легендата вледеняващият й писък предвещава смърт