— Знам името си — настоя той. — Просто в момента не мога да си го спомня.
— А аз как се казвам? — сбърчи чело тя и го погледна изпитателно.
Този път той нямаше никаква представа. Инстинктът му подсказваше, че се познават, но не много добре. Иначе и нейното име щеше да танцува там някъде, точно извън обсег.
— Припомни ми — изрече той. — Откъде се познаваме?
Естествено, момичето не му отговори. Започваше да мисли, че го прави нарочно. Докато тя бе приклекнала до него и мълчеше, той започна да я оглежда за нещо, което да му подскаже коя е.
Тя носеше ръкавица без пръсти на едната си ръка и бе свила другата до гърдите си. Нещо в ръкавицата подкачи съзнанието му, някакво предупреждение, но не можеше да си спомни. На китката й имаше обикновена гривна — тънка и метална, с баркод във формата на „Г“, гравиран на нея. Той веднага го разпозна. „Г“ беше съкратено от „господар“. Значи имаше обвързан с договор слуга. Но хората носеха такива гривни само когато пътуваха. Огледа стаята, забелязвайки металните стени и стълбището, което водеше до малка площадка и външна врата.
— На кораб ли сме? — попита той.
— Пил си повече, отколкото мислех — засмя се момичето.
— Гривната ти ми го подсказа.
— Другата е у теб — кимна тя към ръката му.
Когато погледна надолу и забеляза съответстващата й гривна с буквата „С“, парченцата си дойдоха на място.
— За теб ли работя? — попита той, но когато ги произнесе на глас, думите не му прозвучаха както трябва. — Не, не може да е вярно.
— Напротив, може — отговори момичето. — Имам и договор, който го доказва. — Тя поклати назидателно глава. — Наистина трябва да престанеш да пиеш, преди да си унищожил и малкото останали ти мозъчни клетки.
— Защо да ти ставам слуга? — намръщи се той към нея.
— За безплатна ваканция — сви рамене тя. — Баща ми не обича да пътувам сама и затова те нае да ме придружиш до Плажовете на Обсидиан. Ти каза, че винаги си искал да отидеш, но не можеш да си позволиш билета. Беше идеалното решение. — Тя посочи към площадката над тях. — Всъщност отивахме да се прекачим на следващия кораб, но ти се зави свят и падна по стълбите.
Плажовете на Обсидиан.
Не искаше да си признае, но историята й му звучеше познато. Спомни си как се вълнуваше при мисълта за Плажовете. Всичко друго беше като в мъгла, но поне паметта му започваше да се връща. Ставаше точно както си мислеше — щеше да си спомни всичко веднага, щом престанеше да се насилва. Това обаче не значеше, че е нечий слуга. Не можеше да си представи да носи багажа на това момиче или да сплита косата й. Ако се предположеше, че знае как се сплита коса.
— Искам да видя договора — каза й той.
— Не можеш — отговори тя. — Той е в багажа ми на следващия кораб. Където трябваше да сме и ние.
— Но защо си ме наела да пътувам с теб? Защо не си взела свои приятели?
— Според баща ми те ми влияят зле — прошепна тя иззад ръката си. — Той се притесняваше, че ще се забавлявам прекалено много и ще се върна с равен тен навсякъде. — Тя се засмя горчиво. — Затова те избра да ме държиш в правия път. Засега се справяш интересно.
Той огледа изпитателно момичето, опитвайки се да разбере причината за колебанието си. Всичко, което тя казваше, звучеше правдоподобно, но все пак…
— Слушай — започна тя — знам, че имаш махмурлук, но ако не побързаме, ще изпуснем кораба си. Тази станция ми се струва малко страшничка. — Тя сви рамене. — За теб, де. При хубаво лице като твоето, работниците по корабите няма и да ме погледнат.
Това го накара да се засмее, но смехът му не продължи дълго. От допълнителното движение болеше прекалено много.
— Е, идваш ли? — попита тя. — Ако не, надявам се да имаш достатъчно кредити за билета си, защото съм платила за теб само до тази спирка.
Имаше ли достатъчно кредити да си купи билет? Нямаше представа.
— Пътниците без билети ги арестуват — добави тя, повдигайки вежда. — Просто да знаеш.
Той погледна към гривната си и се зачуди дали е обзет от параноя. Всички доказателства потвърждаваха думите й, а и той наистина искаше да отиде на Плажовете на Обсидиан. Поглеждайки към момичето, Доран си помисли, че тя не може да тежи повече от чувал с картофи. Дори и да лъжеше, колко би могла да му навреди?
— Добре — реши той. — Но все още искам да видя договора.