Тристан посочи без колебание.
— Ами Париж? Този във Франция?
Тристан се замисли малко.
— Ами щом Стената е там, значи Париж също трябва да е някъде в тази посока.
— Я да видим — каза косматият дребосък колкото на себе си, толкова и на Тристан. — Умееш да намираш места в Самодивската страна, но не и в твоя свят, ако се изключи Стената, и тя е границата. Не можеш да намираш хора…, ама… я ми кажи, момко, можеш ли да намериш тази звезда, дето я търсиш?
Тристан посочи веднага.
— Натам.
— Хмм. Това е добре. Но пак не обяснява нищо. Гладен ли си?
— Малко. И съм уморен и скапан — каза Тристан, опипваше дупките по панталоните и палтото си, където клоните и тръните го бяха закачали и където листата го бяха порязвали, докато тичаше. — Виж ми и ботушите на какво приличат…
— Какво носиш в торбата?
Тристан я отвори.
— Ябълки. Сирене. Половин хляб. И кутия рибена паста. Нож. Един кат бельо и вълнени чорапи. Май трябваше да си взема повече дрехи…
— Задръж пастата от риба — каза спътникът му и бързо раздели останалата храна на две.
— Направи ми голяма услуга — каза, докато хрускаше ябълката, — а аз не забравям такива неща. Първо ще се погрижим за дрехите ти, а после ще те изпратим при твоята звезда. Става ли?
— Извънредно мило от твоя страна — нервно отвърна Тристан и сложи парче сирене върху филията хляб.
— Добре — каза косматият дребосък. — Дай сега да ти намерим едно одеяло.
На зазоряване тримата лордове на Бурелом отпътуваха по неравния планински път в карета, теглена от шест черни коня. На челата на конете подскачаха черни помпони, каретата беше прясно боядисана в черно и тримата лордове на Бурелом бяха в траурни одежди.
За Примус траурът се изразяваше в дълга черна монашеска роба; Терциус беше облечен в строг костюм на скърбящ пътуващ търговец, а Септимус беше с черен жакет, тесни панталони и черна шапка с черно перо и приличаше на наемен убиец-конте от не особено кадърна елизабетинска историческа пиеса.
Лордовете на Бурелом се оглеждаха един друг, първият предпазливо, вторият враждебно, а третият безизразно. Не си говореха. Ако можеха да се съюзяват, Терциус сигурно щеше да вземе страната на Примус срещу Септимус. Но съюзите не бяха възможни.
Каретата се люшкаше и тракаше. Спря веднъж, та тримата лордове да се облекчат. Поотделно. След това продължи с трополене по хълмистия път. Преди това тримата властелини бяха положили останките на баща си в Залата на предците. Мъртвите им братя ги наблюдаваха от вратата на залата, но не казаха нищо.
На свечеряване кочияшът извика:
— Почивка!
И спря конете пред една порутена странноприемница, построена до нещо, наподобяващо останките от къща на великан.
Тримата лордове на Бурелом слязоха от каретата и разтъпкаха схванатите си крака. От немития прозорец на странноприемницата ги гледаха лица.
Ханджията, холерично джудже с отвратителен нрав, подаде нос от вратата, после се обърна извика навътре:
— Проветри леглата и сложи на огъня овнешката яхния.
— Колко легла да проветря? — попита камериерката Летисия от стълбището.
— Три. Бас ловя, че кочияшът ще спи в конюшнята.
— Защо пък три — прошепна готвачката Тили на коняря Лейси, — след като всеки може да види, че на пътя стоят седмина джентълмени?
Но когато лордовете на Бурелом влязоха, бяха трима и заявиха, че кочияшът им ще спи при конете.
Вечерята бе овнешка яхния и хляб, толкова горещ, че при разчупване от него се вдигаше пара. Всеки от тримата лордове взе по една неотворена бутилка от най-доброто бургундско (защото никой от лордовете не пожела да сподели бутилка вино със спътниците си и дори не позволи виното да бъде пресипано в гарафа). Това скандализира гнома, който беше на мнение — което обаче не посмя да сподели пред гостите, — че виното трябва да бъде оставено да подиша.
Кочияшът си изяде яхнията, изпи две халби бира и отиде да спи в конюшнята. Тримата братя се разотидоха по стаите и се заключиха отвътре.
Терциус беше подхвърлил една сребърна монета на камериерката Летисия, когато му беше донесла грейката, така че изобщо не се учуди, когато малко преди полунощ тя тихо почука на вратата му.
Беше облечена в бяла нощница, поклони му се, когато той отвори, и плахо се усмихна. Държеше бутилка вино.
Той пак заключи вратата и я заведе в леглото, където първо я накара да си свали нощницата, огледа лицето и тялото й на светлината на свещта, целуна я по челото, по устните, по гърдите, по пъпа и по пръстите на краката и я люби, без да продума нищо, под бледите лунни лъчи.
По някое време изръмжа и застина неподвижен.