Съдържателят погледна жена си и тя каза:
— Леглата ни са добри и ще накарам да напалят камината в спалнята за вас и вашия спътник.
Примус свали подгизналата си роба и я окачи над огъня до синята копринена рокля на звездата. След това се обърна и видя седналата до масата млада дама.
— И други гости ли имате? Добра среща, милейди, в това пагубно време. — Откъм конюшнята се чу шумен тропот. — Нещо май е разтревожило конете — угрижено отбеляза Примус.
— Сигурно гръмотевиците — отвърна жената на съдържателя.
— Сигурно — съгласи се Примус, но нещо друго привлече вниманието му. Отиде при звездата и се вгледа в очите й. — Вие… — Поколеба се, но след това продължи уверено: — Камъкът на баща ми е у вас. Властта над Бурелом е у вас.
Момичето го изгледа със сините си като небето очи.
— Ами поискайте ми го тогава, за да се отърва от това проклето нещо.
Жената на съдържателя побърза да дойде при масата и заяви категорично:
— Няма да позволя да безпокоите гостите ми, господине!
Погледът на Примус попадна върху ножовете на масата. Позна ги моментално: в хранилищата на Бурелом имаше избелели от времето свитъци, в които тези ножове бяха нарисувани и наименовани. Бяха стари, от Първата епоха на света.
Вратата на странноприемницата се отвори с гръм и трясък.
— Примус! — изкрещя Тристан. — Опитаха се да ме отровят!
Лорд Примус посегна за меча си, но в същия миг вещерската кралица грабна по-дългия нож и плавно и опитно го прокара през гърлото му…
За Тристан всичко се разви прекалено бързо, за да го проследи. Влезе, видя звездата и лорд Примус и съдържателя и странното му семейство — и в следващия миг кръвта на лорда бликаше като ален фонтан в светлината на огъня.
— Хванете го! — изкрещя жената с алената рокля. Хванете това келеме!
Били и готвачката се спуснаха към Тристан.
И тогава в странноприемницата нахлу еднорогът.
Тристан се хвърли встрани от пътя му. Еднорогът се изправи на задните си крака и запрати с копито готвачката във въздуха.
Били наведе глава и се втурна към еднорога, сякаш се канеше да го блъсне. Еднорогът също сведе глава и съдържателят намери злополучния си край.
— Тъпанари! — крещеше като бясна жената на съдържателя и напредваше към еднорога с двата ножа в ръце. Дясната й ръка беше изцапана с кръв, алена като роклята й.
Тристан се изправи на колене и пропълзя до камината. В лявата си ръка държеше бучката восък, единствения остатък от свещта, която го беше довела тук. Беше го стискал в шепа и той бе станал мек и податлив.
— Дано да се получи — каза на глас. Надяваше се дървото да е знаело какво говори.
Зад него еднорогът изцвили от болка. Тристан откъсна конец от жакета си и намачка восъка около него.
— Какво става? — попита звездата, беше допълзяла на колене до Тристан.
— Нямам представа — призна той.
Вещицата нададе вой; еднорогът беше пронизал рамото й с рога си и я беше вдигнал триумфално във въздуха, готов да я хвърли на земята и да я стъпче с тежките си копита. Но макар и ранена, вещицата се извърна и го прободе с кинжала в окото, вкара острието чак в мозъка му.
Звярът се строполи на дървения под на странноприемницата. От окото и муцуната му бликна кръв. Първо падна на колене, а след това се килна и животът го напусна. Петнистият му език се подаде покъртително от зейналата му уста.
Вещерската кралица се измъкна изпод него и се изправи, стиснала с една ръка раненото си рамо, а с другата кинжала.
Погледът й зашари из стаята и се спря върху Тристан и звездата. Бавно, мъчително бавно тя тръгна към тях. Усмихваше се.
— Горящото златно сърце на една спокойна звезда е много по-добро от треперещото сърце на една малка уплашена звезда — каза със странно спокоен и безизразен глас, лицето й бе оплискано с кръв. — Но дори сърцето на една уплашена звезда е по-добро от никакво сърце.
Тристан хвана ръката на звездата с дясната си ръка.
— Стани.
— Не мога — отвърна тя.
— Стани или ще умрем — каза той и се изправи.
Звездата кимна, подпря се на него и се опита да стане.
— „Стани или ще умрем“? — подигра им се вещерската кралица. — 0, ще умрете, прави или седнали. Все ми е едно. — И пристъпи още една крачка напред.
— Хайде — каза Тристан, хванал с една ръка звездата, а с другата импровизираната си свещ. — Сега!
И пъхна лявата си ръка в огъня.
Болеше и гореше и му идваше да крещи, а вещерската кралица го гледаше все едно е самата лудост.
И тогава импровизираният фитил пламна и загоря с уверен син пламък и светът наоколо се разми.