В този момент запалиха светлините и Байрън забрави за Космоса също така внезапно, както преди миг беше погълнат от него. Отново седеше в салона на космическия лайнер, вечерята привършваше и разговорите наоколо бяха взели прозаична насока.
Погледна ръчния си часовник, вдигна замислено поглед и след това отново впери очи в него. Разглежда го дълго, почти цяла минута. Това беше същият часовник, който бе оставил в спалнята си през изминалата нощ в непосредствена близост до убийствената радиация, а на сутринта бе прибрал заедно с багажа си. Колко ли пъти го беше поглеждал оттогава? Сверявал бе времето и се бе възползвал от останалата информация, която буквално се набиваше в очите му?
Каишката на часовника беше бяла, а не синя. Бяла!
Постепенно събитията от предната нощ започнаха да си застават на мястото, всички събития. Странно как един-единствен факт бе в състояние да промени цялостната картина.
Байрън подскочи и промърмори набързо някакво извинение. Да напуснеш масата преди капитана беше нарушение на етикецията, но сега това му се струваше маловажно.
Върна се припряно в стаята, като прескачаше задъхано стъпалата и потропваше нетърпеливо пред асансьорните шахти с нулева гравитация. Заключи вратата отвътре и огледа банята и вградените гардероби. Съмняваше се, че ще завари някого, който се спотайва вътре. Сигурно още преди часове си бяха свършили работата.
Сетне грижливо прегледа багажа си. Бяха пипали внимателно. Нямаше следи, че са влизали, но въпреки това бяха взели всички документи за самоличност, писмата до баща му и дори индивидуалната капсула с препоръчителното писмо до Хинрик от Родиа.
Ето защо го бяха преместили! Нито предишната, нито новата каюта ги интересуваха, а самият процес на преместване. Близо час те съвсем законно — Космосе, съвсем законно! — бяха разполагали с багажа му и бяха използвали тази възможност за своите цели.
Байрън приседна на широкото двойно легло и напрегна яростно ума си, но това не помогна. Клопката беше заложена безпогрешно. Всичко е било планирано предварително. И ако не беше забравил часовника си в спалнята през онази нощ, никога нямаше да разбере колко е стегната мрежата, която Тирани бе хвърлила през Космоса.
Откъм вратата се разнесе тих звън.
— Влез — извика той.
Беше стюардът, който произнесе почтително:
— Капитанът би желал да узнае дали може да направи нещо за вас, сър. Изглеждахте обезпокоен, когато напуснахте масата.
— Добре съм — отвърна Байрън.
Значи го държаха под наблюдение! В този миг схвана, че няма да се измъкне и че корабът го отнасяше — с всички възможни удобства — право към неговата гибел.
ГЛАВА IV
Свободен?
Сандър Джонти впери хладен поглед в очите на другия.
— Изчезнало, казваш — рече той.
Рицет прокара длан по зачервеното си лице.
— Нещо е изчезнало. Не зная какво точно. Може би е документът, който издирваме. Всичко, което знаем, е, че произхожда от периода между петнадесети и двадесет и първи век — според примитивния земен календар — и че е крайно опасен.
— Има ли някаква причина да мислим, че липсващият е именно онзи документ?
— Само косвени доказателства. Бил е охраняван грижливо от земното правителство.
— Остави това. Всеки землянин се отнася почтително към който и да било документ от неговото минало. Това идва от смешната им привързаност към традициите.
— Но той е бил откраднат и въпреки това те не са направили кражбата публично достояние. Защо им е да пазят само празна кутия?
— Предполагам, че не биха желали да признаят пред света изчезването на една свята реликва. Въпреки всичко не мога да повярвам, че е попаднал в ръцете на младия Фаръл. Нали го държеше под наблюдение!
— Не го е взел той — усмихна се другият.
— Откъде знаеш?
Агентът на Джонти тържествуващо взриви своята бомба:
— Защото документът е изчезнал преди двадесет години!
— Какво?
— Никой не го е виждал от двадесет години насам.
— Значи някой ни е изпреварил с деветнадесет години и половина.
Джонти се замисли.
— Няма значение — заяви той. — Не може да има значение.
— И защо?
— Защото съм на Земята от месеци. Преди да пристигна, бях склонен да вярвам, че на тази планета може да е скрита полезна за нас информация. Но я помисли! В онези времена, когато Земята е била единствената обитаема планета в галактиката, от военна гледна точка тя е била примитивна. Единственото оръжие, което притежавала, са били недодяланите атомни бомби и дори не разполагала с подходяща защита от тях. — Той махна с ръка към синкавия хоризонт, озарен от радиоактивното лъчение. — И тъй като съм само временно тук, виждам нещата още по-ясно. Смешно е да предполагаме, че бихме могли да научим нещо ценно от общество с подобно ниво на военната технология. Открай време съществуват какви ли не легенди за забравени познания, винаги е имало хора, склонни да разпространяват култа към примитивното, които са правели най-различни смехотворни изявления за праисторическите цивилизации на Земята.