— Разбирам. И вие сте техен агент? Или искате да предупредите Хинрик за опасността?
— Второто, разбира се.
— Наистина ли? И защо сте намислил да го предупредите?
— Заради наградата, която се надявам да получа.
Аратап се усмихна.
— Е, това поне прозвуча вярно и предаде известна достоверност на предишните ви твърдения. И какви са подробностите около този заговор, за който говорите?
— Ще ги разкажа само на Управителя.
Моментно колебание, сетне Комисарят вдигна рамене.
— Добре. Тирани не се интересува от местните политически проблеми. Ще ви организираме среща с Управителя и с това ще допринесем за неговата безопасност. Моите хора ще ви задържат, докато си получите обратно багажа, а сетне ще ви освободим. Отведете го.
Последното нареждане бе отправено към въоръжените пазачи, които излязоха с Байрън. Аратап постави обратно контактните си лещи и в същия миг изгуби безпомощния вид, който придобиваше, когато ги сваляше.
След това се обърна към майора и рече:
— Смятам да държим под око младия Фаръл.
Офицерът кимна отсечено.
— Слушам! За миг си помислих, че сте му повярвали. Да си призная, историята му е доста неубедителна.
— Така е. Мисли си, че ще се измъкне лесно. Никак не е трудно да манипулираш тези млади глупаци, които се учат на шпионски интриги от филмите. Няма съмнение, че това е синът на бившия Фермер.
При тези думи майорът го погледна колебливо.
— Уверен ли сте? Доказателствата, с които разполагаме срещу него, са крайно недостатъчни.
— Нима смяташ, че някой се опитва да ни води за носа? И с каква цел?
— Може би младежът е само примамка, целяща да отвлече вниманието ни от истинския Байрън Фаръл?
— Не. Прекалено театрално е. А и разполагаме с фотокуб.
— Какво? На момчето?
— На сина на фермера. Ще го видиш ли?
— Иска ли питане?
Аратап изтърколи на бюрото мъничък стъклен куб, черен и непрозрачен.
— Възнамерявах — заяви той — да го използвам в разговора, ако беше възникнал подходящ момент. Доста фина изработка. Не знам, майоре, дали си виждал нещо подобно. Правят ги съвсем отскоро във вътрешните светове. На външен вид изглежда като най-обикновен фотокуб, но преобърнеш ли го наопаки, задейства се миниатюрен молекулярен процесор, който го прави съвсем прозрачен. Идеята е великолепна.
Той преобърна куба. За миг стените му проблеснаха, сетне се проясниха, сякаш внезапен повей бе разсеял покриващата ги черна мъгла. Аратап го разглеждаше равнодушно, скръстил ръце.
Изведнъж изображението в куба се проясни и двамата видяха усмихнато младежко лице, едновременно живо и застинало за вечността.
— Този предмет — обясни Аратап — открихме сред вещите на бившия Фермер. Какво ще кажеш?
— Без съмнение това е същият младеж.
— Така е — кимна тираниецът, като разглеждаше замислено фотокуба. — Знаеш ли, чудя се не може ли да се направят шест изображения, като се използва същият метод, всяко едно върху отделна стена на куба? Шест последователни фотографии, които да се преливат една в друга, когато завърташ куба, така че неподвижното изображение да стане подвижно и да ни разкрие нови черти. Майоре, та това е цяло ново изкуство! — В гласа му се долавяше ентусиазъм.
Майорът отвърна с презрителен поглед, което накара Аратап да забрави за артистичните си разсъждения и да добави:
— Значи няма да изпускате от очи Фаръл?
— Несъмнено.
— Наблюдавайте и Хинрик.
— И Хинрик?
— Разбира се. Нали затова освободихме момчето. Трябва да науча някои неща. Например защо Фаръл иска да се срещне с Хинрик? Каква е връзката между тях? Покойният му баща никога не играеше без сигурен коз. Уверен съм, че е бил свързан с някоя тайна организация. Но и досега нямаме никакви доказателства за съществуването й.
— Едва ли Хинрик е въвлечен в нея. Не е надарен нито с интелигентност, нито със смелост.
— Така е. Но може би тъкмо защото е идиот, би могъл да послужи на нечии замисли. Ако наистина е така, той е слабото звено във веригата. Не можем да си позволим да пропуснем подобна възможност.
Той махна с ръка, майорът отдаде чест, обърна се и излезе със строева стъпка.
Аратап въздъхна, завъртя замислено куба в ръка и проследи надигащата се нагоре по стените чернилка, подобна на мастилен прилив.
Животът по време на баща му е бил доста по-прост. Да прегазиш някоя планета е означавало да се окъпеш във величие, в сравнение с което тези предпазливи маневрирания около един-единствен човек изглеждаха по-скоро жалки.
Но и необходими.
ГЛАВА V
Глава не се скланя лесно
Като обител на Homo sapiens Родийската управа съвсем не е толкова древна както Земята. Не изглежда древна дори в сравнение със световете на Сириус и Кентавър. Планетата Арктур например вече е била заселена от двеста години, когато първите кораби са пристигнали в мъглявината Конска глава и са се натъкнали на гнездо от стотина планети с кислородно-водна атмосфера. Те били разположени близко една до друга и представлявали невероятно откритие, защото макар във Вселената да има множество космически тела, малко от тях са подходящи за човека.