В галактиката съществуват между сто и двеста милиарда излъчващи звезди. Около тях са разпръснати приблизително петстотин милиарда планети. Една част са с гравитация, два пъти по-голяма от земната, а друга — с два пъти по-малка. Някои са горещи, други — студени. Някои притежават отровна атмосфера. Планетните атмосфери се състоят предимно или изцяло от неон, метан, амоняк, хлор, среща се дори силикон тетрафлуорид. На едни планети няма и капка вода, други са покрити с океани от чист серен двуокис. Има и такива, на които не се среща въглерод.
Достатъчен е само един от изброените фактори и споменатият свят се превръща в необитаем. Но въпреки това остават повече от четири милиона годни за обитаване планети.
Точният брой на заетите до момента е спорен. Според „Стандартен галактически алманах“, който сам признава, че се позовава на неубедителни данни, Родиа е била 1098-ата планета, заселена от човека.
Колкото и странно да звучи, Тирани, която по-късно завладява Родиа, е 1099-ата.
Историята на района на мъглявината почти по нищо не се отличава от завладяването на останалите. В началото за съвсем кратък период възникнали планетни републики, като всяко правителство се ограничавало в пределите на своята планета. В процеса на ускорено индустриално развитие били колонизирани, а след това интегрирани в обществото и съседните. Постепенно възникнали малки империи, чиито интереси неизбежно се пресичали.
Една по една по-могъщите империи успели да установят хегемония върху близките до тях обитаеми светове, но същевременно били разкъсвани от вътрешни борби и противоречия.
Единствено Родиа съумявала да запази политическа стабилност за продължителен период от време под управлението на династията на Хинриадите. И може би само няколко столетия делели тази династия от изграждането на империя, която да се разпростре в пределите на мъглявината, когато на сцената се появила планетата Тирани и постигнала същата цел едва за десет години.
Странно наистина, че успял тъкмо народът на Тирани. Защото през цялото си седемстотингодишно съществуване та чак до този момент тиранийците имали успех единствено в създаването на самостоятелна държава, която дължала свободата си предимно на суровия климат на планетата, крайния недостиг на вода и пустинния пейзаж.
Ала дори след като Тирани наложила властта си, Управата на Родиа останала да съществува. Даже се разраснала. Хинриадите се радвали на популярност сред народа си, може би по тази причина била запазена и властта им. Тирани не се интересувала на кого ръкопляскат, важното било да получава редовно наложения данък.
За по-сигурно Хинриадите въвели нови принципи на управление. Върховната длъжност открай време била изборна вътре във фамилията и се давала на най-способния. По същата причина семейството можело да осиновява при необходимост подходящи кандидати.
Ала с течение на времето тиранийците се постарали да сложат ръка и на този избор и ето че само двадесетина години по-късно, не без тяхна намеса и със съвсем конкретна цел, за Управител бил избран Хинрик — петият от рода. Тирани сметнала този избор за съвсем подходящ.
Още по времето на изборите Хинрик бил смятан за красавец и до ден-днешен той бе запазил впечатляващата си осанка, с която се перчеше при всяка реч пред родианския парламент. Имаше посивели пригладени коси, гъсти мустаци, черни като очите му.
В този момент той разговаряше с дъщеря си, която едва сдържаше напиращия гняв. Не й достигаха само няколко сантиметра, за да е колкото него на ръст, а Управителят бе висок метър и осемдесет. Девойката беше стройна, с тъмни коси, черни очи и зачервено от възбуда лице.
— Не мога да го направя! — заяви тя. — Няма да го направя!
— Но, Арта — възрази Хинрик, — говориш необмислено. А аз какво да сторя? Кажи ми, какво? Какъв избор имам в моето положение?
— Ако мама беше жива, щеше да намери изход. — И девойката тропна с крак. Името й беше Артемизия, царствено име, с което се даряваше по една жена от всяко поколение Хинриади.
— Да, да, без съмнение. Майка ти наистина си я биваше. Понякога дори ми се струва, че си взела всичко от нея и нищичко от мен. Но, Арта, трябва да му дадеш поне малка възможност. Не забеляза ли в него нито една привлекателна черта?