Нямаше съмнение обаче, че е късна нощ, или с други думи, местният период за сън, в противен случай коридорите едва ли щяха да пустеят, нито пък фосфоресциращите барелефи по стените щяха да останат без зрители. Байрън плъзна ръка по един от тях, изобразяващ коронацията, докато минаваше край него, и откри с изненада, че е двуизмерен. Ала погледнат отстрани, барелефът изглеждаше изпъкнал напред.
Толкова бе поразен от изработката, че спря, за да се полюбува. Спомни си, че не разполага с време за губене, и забърза отново.
Празните коридори бяха още един белег за упадъка на Родиа. Едва сега, когато бе станал бунтовник, тези признаци на всеобщо разложение му правеха впечатление. Като център на независима и могъща институция дворецът трябваше да гъмжи от пазачи и придворни.
Погледна набързо начертаната скица на Джилбрет, зави надясно и продължи по извита като дъга естакада. В минали дни оттук са минавали процесиите, но сега и това място бе пусто.
Приближи до посочената в скицата врата и докосна фотоклетката. Вратата се дръпна леко встрани, спря и после се разтвори широко.
— Влезте, млади човече.
Беше Артемизия. Байрън се прокрадна в стаята, а вратата се затвори безшумно зад гърба му. Спомни си, че е обут само с една обувка, пусна другата на пода и пъхна мъчително крака си в нея.
— Ще ми позволите ли да седна? — рече той.
Тя го последва до креслото и застана пред него с навъсен вид.
— Какво има? Какво се е случило с крака ви?
— Ударих се — отвърна той. — Готова ли сте за тръгване?
— Значи ще ни вземете с вас? — при тези думи лицето й светна.
Но Байрън не беше в настроение за любезности. Кракът му пламтеше болезнено и той продължи да го масажира.
— Вижте — рече троснато той, — заведете ме до кораба. Възнамерявам да напусна тази проклета планета. Ако желаете, можете да ме придружите. Ще ви взема.
— Можехте да сте малко по-възпитан — намръщи се тя. — Бихте ли се?
— Да, наложи се. С пазачите на баща ви, които искаха да ме арестуват за предателство. Толкова по въпроса за правото на убежище.
— О! Съжалявам.
— И аз съжалявам. Нищо чудно, че Тирани властва над петдесет планети с помощта на шепа хора. Ние им помагаме. Хора като баща ви са готови на всичко, за да запазят властта си, готови са дори да забравят благородническия си дълг… Няма значение!
— Казах, че съжалявам, лорд Фермер. — Тя произнесе титлата с хладна надменност. — Моля ви, не се превръщайте в съдник на баща ми. Не познавате всички обстоятелства.
— Нито пък бих желал да ги обсъждам. Трябва да тръгваме час по-скоро, преди да се появят тук верните воини на вашия баща. Добре де, не исках да ви наскърбя. Простете. — Байрън произнесе тези думи без никакъв оттенък на съжаление, но, по дяволите, какво да стори, когато никога досега не бяха го удряли с невронен камшик и усещането не беше от забавните! А и, в името на Космоса, поне правото на убежище му дължаха! Поне това.
Артемизия почувства, че в нея се надига гняв. Не срещу баща й, разбира се, а срещу този глупав младеж. Беше толкова неопитен! Съвсем като дете, а на възраст сигурно бе колкото нея.
В този момент се разнесе сигналът на комуникатора и тя каза:
— Моля ви, изчакайте една минута и ще тръгнем.
Обаждаше се Джилбрет и гласът му едва се чуваше.
— Арта? Всичко ли свърши добре?
— Той е тук — прошепна тя.
— Чудесно. Не казвай нищо. Само слушай. Не излизайте от стаята. Кажи му да се скрие вътре. Започна претърсване на двореца. Ще се опитам да измисля нещо, а междувременно не мърдайте оттам. — Той прекъсна връзката, без да дочака отговор.
— Значи така — рече Байрън. Беше чул целия разговор. — Да остана ли тук, с което бих могъл да ви навлека неприятности, или да се предам? Предполагам, че не мога да се надявам да получа убежище където и да било на Родиа.
Тя се извърна разгневена към него и проплака сподавено:
— О, млъкнете, вие едър грозен глупак!
Двамата размениха ядни погледи. Байрън беше обиден. В известен смисъл се беше опитвал да помогне и на нея. Нямаше никаква причина да го наскърбява.
— Съжалявам — рече тя и извърна поглед.
— Няма нищо — отвърна Байрън с малко по-хладен тон, отколкото би желал. — Имате право на свое мнение.
— Просто не бива да говорите по този начин за баща ми. Нямате никаква представа какво е да си Управител. Той е изцяло отдаден на своя народ, независимо от онова, което си мислите.
— Навярно е така. Искал е да ме предаде на тиранийците пак в името на своя народ. В това има логика.
— В известен смисъл целта му беше точно тази. Трябваше да докаже своята лоялност. В противен случай можеха да го свалят и да поемат управлението на Родиа. По-добре ли щеше да е?