Огледа се, питайки се дали ще претърсят стаята й. В такъв случай щеше да е безпомощен. Единственият изход беше през стената и нищо наоколо не би могло да послужи за прикритие.
В единия край на редицата закачалки бяха подредени нощници, а въздухът над тях леко трептеше. Байрън протегна ръка и почувства слабо пощипване на кожата, когато проникна зад трептящото поле, чиято единствена цел бе да запази дрехите от прах и да поддържа относителна стерилност на въздуха.
Би могъл да се скрие сред дамските поли. Точно това бе направил в известен смисъл. Беше се справил с двама яки пазачи — с помощна на Джилбрет, разбира се, само за да се добере дотук и да се скрие в полите на една жена. Неволно съжали, че преди малко, когато влизаше в гардероба, не се беше обърнал по-чевръсто. Девойката имаше хубаво тяло. Смешно наистина, но одеве се беше държал съвсем детински. Разбира се, че не можеше да я вини за недостатъците на баща й.
Единственото, което му оставаше сега, бе да чака, загледан в стената пред себе си и изпълнен с опасения, че следващия път, когато вратата се отдръпне, отвън ще го посрещне цял отряд пазачи и той няма да разполага с подкрепата на видеосонора.
И Байрън чакаше, стиснал във всяка ръка по един невронен камшик.
ГЛАВА IХ
И в господарските панталони
— Какво се е случило? — запита Артемизия с непресторена тревога. Обърна се направо към Джилбрет, застанал на прага на стаята й редом с капитана. Петима или шестима въоръжени пазачи стояха на почтително разстояние зад тях. — Да не е станало нещо с татко? — добави тя.
— Не, не — успокои я Джилбрет. — Нищо, което да те тревожи. Легнала ли се беше?
— Току-що — отвърна тя. — Освободих прислужниците още преди няколко часа. Нямаше кой да отвори вратата освен мен и да си призная, уплашихте ме до смърт.
Тя се извърна към капитана и заговори с надменен глас:
— Какво желаете от мен, капитане? Побързайте, моля ви. Сега не е най-подходящият час за аудиенции.
Но още преди началникът на охраната да отвори уста, Джилбрет взе инициативата.
— Много забавен инцидент, Арта. Онзи младеж — как му беше името, ти го знаеш — успя да избяга, като пътьом е надвил двама пазачи. Но сега вече шансовете ни са изравнени. Взвод войници срещу един избягал изменник. Аз също се включих във вихъра на преследването, за да подпомогна капитана със своето усърдие и кураж.
Артемизия успя да придаде объркване на лицето си.
Капитанът промърмори нещо под носа си, почти без да помръдва устни. Сетне добави:
— Простете, милорд, но не се изразихте съвсем точно, а и не разполагаме с време за губене. Милейди, човекът, който твърдеше, че бил син на бившия Фермер на Уайдмос, бе арестуван по обвинение в измяна. Но успя да избяга и сега е на свобода. Налага се да претърсим целия дворец, стая по стая, за да го открием.
Артемизия отстъпи назад и го погледна навъсено.
— Дори и моята стая?
— Ако ваша чест позволи.
— О, няма да позволя. Щях да зная, ако в стаята ми се е скрил непознат. Всеки намек, че бих могла да приемам една или друга особа по това време на нощта, е най-малкото оскърбителен. Моля ви, капитане, да се държите с подобаващо за положението ми уважение.
Думите й постигнаха търсения резултат. Капитанът се поклони почтително и побърза да обясни:
— Милейди, последното, което бих желал, е да ви причиня неприятности. Моля ви да простите нахлуването ни в този късен час. Естествено, уверението ви, че при вас няма посетител, е напълно достатъчно, за да се оттеглим. Надявам се, разбирате, че при дадените обстоятелства бяхме длъжни да се убедим във вашата безопасност. Избягалият е много опасен човек.
— Не чак толкова опасен, че да не се справите с него с помощта на вашите хора.
Джилбрет отново се намеси с пискливия си глас:
— Капитане, елате, да вървим. Докато си обменяте любезности с моята племенница, нашият човек търси пролука в охраната. Предлагам ви да поставите пост пред вратата на лейди Артемизия, за да й осигурим спокойна почивка в малкото останали часове на нощта. Освен, скъпа моя — обърна се той към нея, — ако не желаете да се присъедините към нас.
— Благодаря ви — отвърна хладно Артемизия, — но ще се задоволя да заключа вратата и да си легна.
— Изберете някой по-як — крякаше Джилбрет. — Ето този например. Каква чудесна униформа имат нашите стражници, Артемизия! Можеш да ги разпознаеш само като зърнеш униформата им.
Той махна с ръка, посоченият стражник излезе от строя и след като отдаде чест първо на Артемизия, а сетне и на капитана, зае поста си пред вратата. Отрядът се раздели на две и пое по коридора.