— И през цялото време си ме обичал?
— Би ли могла да ми повярваш, Арта? — запита Байрън.
— Искаш да кажеш, че си бил готов да пожертваш тази обич в името на баща ти и на честа на твоята фамилия? Както е било в старите времена — не можеш да обичаш когото и да било повече от честта си?
— Моля те, Арта! — прекъсна я с нещастен вид Байрън. — Не се гордея с постъпката си, но нямах друг избор.
— Можеше поне да ме посветиш в плана си и да ме направиш свой съмишленик, а не послушно оръдие.
— Въпросът не засягаше теб. Можех да се проваля и тогава ти щеше да си извън всякакво подозрение. Нямаше да го понесеш толкова тежко, ако Монархът успееше да ме премахне. Може би дори щеше да се омъжиш за него и да бъдеш щастлива.
— А сега, след като ти спечели, не мислиш ли, че бих могла да съжалявам за неговата загуба?
— Но не съжаляваш, нали?
— Откъде знаеш?
— Помъчи се поне — заговори отчаяно Байрън — да разбереш мотивите ми. Признавам, че се държах глупаво, може би прекалено глупаво, но можеш ли да ме разбереш? Ще се опиташ ли да не ме мразиш?
— Опитах се да не те обичам и както сам виждаш, се провалих — отвърна нежно тя.
— Тогава прости ми.
— Защо? Защото съм те разбрала? Не! Ако въпросът опираше само да разбера мотивите ти, не бих ти простила онова, което стори, за нищо на света. Ако беше само това и нищо повече! Но аз ще ти простя, Байрън, защото не мога иначе. Как бих могла да те помоля да се върнеш при мен, ако не ти простя?
Тя се хвърли в прегръдките му и впи студените си устни в неговите. Единственото, което ги отделяше един от друг, бяха плътните дебели дрехи. Ръцете му, облечени в ръкавици, не чувстваха тялото, което прегръщаха, но устните му усещаха нежната кожа на лицето й. Байрън пръв наруши мълчанието и рече загрижено:
— Слънцето се скрива. Ще стане още по-студено.
— Странно — отвърна тя, — защото на мен ми става все по-топло.
Двамата тръгнаха назад към кораба.
Макар да изглеждаше съвсем спокоен и уверен, Байрън не се чувстваше така. Лингейнският кораб бе голям и екипажът му надхвърляше петдесет души. Всички го очакваха с нетърпение. Петдесет лица! Петдесет лингейци, отгледани и възпитани от съвсем малки в послушание към Монарха.
Някои вече бяха разубедени от Рицет, други бяха променили мнението си под въздействие на подслушания разговор. Но колко още се колебаеха и дори се отнасяха враждебно към него?
Не беше никак лесно за Байрън да намери верния тон. Той се наведе напред и заговори с поверителен глас:
— Задайте си въпроса — за какво се биете? За какво рискувате живота си? За една свободна галактика, ето за какво. За галактика, в която всеки свят може да решава сам какво да прави, да твори сам благата си, да не робува на никого и никой да не господства над него. Прав ли съм?
Около него се разнесе тих шепот, който можеше да е признак на одобрение, само че беше лишен от ентусиазъм.
— А за какво воюва Монархът? За себе си. Той е Монарх на Лингейн. Ако победи, ще стане Монарх на кралствата от мъглявината. Вие ще смените Хана с Монарх. И каква ще е ползата от всичко това? Има ли смисъл да се умира за тази идея?
Някой от тълпата се провикна:
— Но той ще бъде един от нас, а не от омразните тиранийци.
Друг добави:
— Монархът търсеше бунтовническия свят, за да им предложи услугите си. Това не е ли достойна амбиция?
— Какво обаче се е криело зад тази амбиция? — запита иронично Байрън. — Искал е да им предложи съдействието на своята организация. Да им обещае помощта на Лингейн, дори съюз с фамилията на Хинриадите. За да се сдобие в края на краищата с власт над бунтовническия свят. Да, такава е била неговата амбиция. Но поколеба ли се той, когато плановете и амбициите му се оказаха в противоречие с безопасността на тайното движение? Баща ми беше заплаха за него. Баща ми беше човек честен и отдаден на свободата. Но беше твърде популярен и затова беше предаден. С това предателство Монархът изложи на опасност организацията и всеки един от вас. Ще се чувствате ли спокойни, ако ви ръководи човек, готов на сделки с тиранийците всеки път, когато това му е изгодно? Кой би служил вярно на един страхлив предател?
— Дръж се за тази идея — посъветва го Рицет. — Гледай да се връщаш към нея.
Отново от задните редове се обади познатият глас:
— Монархът знае къде е бунтовническият свят. А вие?
— Ще разговаряме за това по-късно. А междувременно помислете си, че Монархът ни водеше към поражение, че все още не е късно да намерим пътя за спасение, че все още можем да се измъкнем от лапите на…