— Няма никакъв смисъл — заговори Байрън. — Замислили сте всичко много внимателно, но и това няма да ви помогне. Няма никакъв бунтовнически свят.
— Монархът твърди, че има.
— Тогава задайте този въпрос на него.
Аратап се намръщи. Младежът се държеше за своя блъф далеч отвъд рамките на разумното.
— Предпочитам да сключа сделка с един от вас — заяви той.
— Но вече сте сключвали подобни сделки с Монарха в миналото. Направете го и сега. Нищо от онова, което ни предлагате, не ни е нужно. — Байрън се огледа въпросително. — Прав ли съм?
Артемизия направи крачка към него и пъхна ръката си под лакътя му. Рицет кимна отсечено, а Джилбрет потвърди с тих глас.
— Значи взехте решението си — въздъхна Аратап и постави пръста си на предварително избраното копче.
Дясната китка на Монарха бе обездвижена с помощта на лека метална шина и фиксирана с магнитна закопчалка към металическия колан на пояса му. Лявата страна на лицето му беше подпухнала и посиняла, ако се изключи червеникавият разкривен белег. Стоеше неподвижно пред тях след онзи първи миг, в който бе издърпал с рязко движение здравата си ръка от хватката на въоръжения пазач до него.
— Какво желаете?
— Ще ви кажа след минутка — увери го Аратап. — Но първо бих искал да огледате внимателно присъстващите. Вижте кого сме събрали тук. Ето този млад човек например — толкова грижливо бяхте подготвили неговата смърт, ала той не само оцеля, но и съумя да разруши всички ваши планове, въпреки че вие сте Монарх, а той бе само един изгнаник.
Трудно беше да се каже дали лицето на Монарха потъмня, но нито едно мускулче по него не трепваше.
Аратап дори не го погледна, а продължи с тих, настойчив глас:
— До него стои Джилбрет фон Хинриад, човекът, който спаси живота на младежа и ви го доведе. А ето я и лейди Артемизия, която, научих, сте ухажвали с всички сили, но въпреки това тя ви предаде заради обичта си към младия човек. И накрая, полковник Рицет, вашият доверен военен помощник, който също ви предаде. Дължите ли нещо на тези хора?
— Какво желаете от мен? — повтори Монархът.
— Информация. Дайте ми я и отново ще бъдете пълноправен Монарх. Помощта, която и друг път сте ни оказвали, ще изиграе важна роля, когато въпросът ви се решава в двора на Хана. В противен случай…
— В противен случай?
— В противен случай ще науча, каквото ми е нужно, от някого от четиримата. Той ще се спаси, а вие ще бъдете екзекутиран. Затова ви питах дали им дължите нещо, защото ще им дадете възможност да си спасят живота с вашия глупав инат.
Лицето на Монарха се изкриви в мъчителна усмивка.
— Те не биха могли да се спасят за моя сметка — отвърна той. — Защото никой от тях не знае местоположението на света, който търсехме. Знам го единствено аз.
— Не съм уточнявал каква информация ми е нужна.
— Има само едно нещо, което би ви заинтересувало. — Гласът на Монарха звучеше дрезгаво, почти неузнаваемо. — Значи, ако реша да говоря, ще запазя поста си, така ли?
— И ще се радвате на нашата подкрепа — добави вежливо Аратап.
— Ако му повярваш — изкрещя Рицет, — ще прибавиш ново предателство към досегашните и накрая ще срещнеш смъртта си.
Пазачът пристъпи напред, но Байрън го изпревари. Той се хвърли към Рицет и се опита да го задържи.
— Не ставай глупак — прошепна Байрън. — Нищо не можеш да направиш.
— Не ме е грижа нита за поста, нито дори за живота ми, Рицет — произнесе Монархът. След това се обърна към Аратап: — А те ще бъдат ли убити? Това поне можете да ми обещаете. — Подпухналото му лице се изкриви в сатанинска гримаса. — И най-вече този — и посочи с пръст Байрън.
— Щом това е цената, която желаете.
— Ако ми позволите да бъда негов екзекутор, ще смятам сделката за приключена. За мен ще е достатъчна отплата, собственоръчно да натисна спусъка, който ще го изтрие от този свят. Но дори и да не ми разрешите, пак ще ви съобщя онова, което той толкова държи да запазя в тайна от вас. Ще ви кажа точните ро, тета и фи в парсеци и радиани: 7352.43, 1.7836, 5.2112. Тези три координати определят с математическа точност местонахождението на един свят в галактиката. Вече ги имате.
— Имам ги — отвърна Аратап, докато записваше цифрите.
— Предател! Предател! — извика невъздържано Рицет.
Заварен неподготвен от този неочакван изблик, Байрън изпусна ръката на лингееца, подхлъзна се и се подпря на коляно.
— Рицет! — извика безпомощно той.
С разкривено от гняв лице офицерът се вкопчи в пазача. Дотичаха още войници, но Рицет вече бе изтръгнал бластера от ръцете му. Той продължи да отблъсква нападателите с ръце и крака. Байрън се хвърли в плетеницата от тела и се включи в боя. Най-сетне успя да сграбчи Рицет за гърлото и го издърпа назад.