Аратап кимна.
— От години никой не се съобразява с него. Случилото се ще остане само между вас и мен. Но трябва да подчертая, че съм заинтригуван от мотивите, които са ви накарали да спасите кораба от разрушение. Нали няма да сгреша, ако кажа, че не ви е страх да умрете за вашата кауза?
— Няма никаква кауза — отвърна Байрън. — Нито пък бунтовнически свят. Вече ви го казах и ще го повторя. Лингейн беше единственият център на зараждащия се бунт и с него е свършено. Интересувах се само от разкриването на убиеца на баща ми, а лейди Артемизия ме придружи, за да избегне нежелания брак. Що се отнася до Джилбрет, този човек не е с всичкия си.
— И въпреки това Монархът вярваше в съществуването на тази мистериозна планета. Иначе кое е мястото, чиито координати ми съобщи?
— Вярваше, защото позволи да го подведе мечтата на един луд. На Джилбрет му се присънило нещо преди двадесет години. И на основата само на това Монархът изчисли местонахождението на петте планети, където би могъл да се намира този измислен свят.
— Ала има нещо, което не ми дава мира — продължи Аратап.
— Какво?
— Ами толкова се стараете да ме убедите. А аз самият щях да узная истината, след като извършим Скока. Като се има предвид това, нима е изключено един от вас да повреди кораба в отчаянието си, а другият да се опита да го спаси и целият този сложен замисъл да цели само едно — да ме убеди, че няма никакъв смисъл да издирвам бунтовническия свят? Защото тогава ще си помисля следното: Ако наистина този свят съществува, младият Фаръл щеше да остави кораба да се взриви, защото е романтичен и способен да загине за нещо, което в неговите очи ще бъде геройска смърт. Но след като рискува живота си, за да попречи на това, следователно Джилбрет наистина е побъркан, няма никакъв бунтовнически свят и аз мога спокойно да се върна, без да завърша търсенето. Прекалено сложно ли се изразявам?
— Не. Разбирам ви напълно.
— Освен това вие ми спасихте живота и би трябвало да бъдете възнаграден по някакъв начин, когато попаднете в двора на Хана. На всичкото отгоре ще сте спасили вашия живот и вашата кауза. Не, млади човече, не съм готов толкова лесно да повярвам на очевидното. Нека първо да извършим планирания Скок.
— Не възразявам — рече Байрън.
— Хладнокръвен сте — кимна Аратап. — Жалко, че не сте на наша страна.
Думите му прозвучаха като комплимент.
— Сега ще наредя да ви върнат в каютата — продължи Аратап — и да активират силовото поле. Най-обикновена предпазна мярка.
Байрън кимна.
Когато се върнаха обратно, пазачът, когото Байрън бе обезоръжил, си бе отишъл, но докторът беше все още тук. Стоеше приведен над изгубилия съзнание Джилбрет.
— Все още ли не се е свестил? — попита Аратап.
Като чу гласа му, докторът подскочи.
— Въздействието на камшика е преминало, сър, но поразеният е в напреднала възраст и е изтощен от преживените премеждия. Не зная дали ще се възстанови.
Байрън почувства, че го завладява ужас. Коленичи, без да обръща внимание на болката в крака, и сложи нежно ръка на рамото на Джилбрет.
— Джил — прошепна той и плъзна уплашен поглед по влажното, бледо лице.
— Отдръпнете се, човече — тросна се докторът и измъкна от един вътрешен джоб черен лекарски несесер. — Добре, че поне иглите не са счупени — изръмжа той. Наведе се над Джилбрет, стиснал в ръка спринцовка с безцветна течност, заби я в рамото му, а буталото потъна навътре автоматично. Докторът се изправи и тримата зачакаха резултата.
Миглите на Джилбрет потрепнаха и той бавно отвори очи. Известно време се взираше невиждащо наоколо. Най-сетне проговори с отпаднал, безжизнен глас:
— Не мога да виждам, Байрън. Не мога да виждам.
— Всичко е наред, Джил. Пази си силите.
— Не желая. — Джилбрет направи опит да се изправи. — Байрън, кога е Скокът?
— Скоро, скоро.
— Остани при мен тогава. Не искам да умра сам. — Пръстите му се вкопчиха в ръкава на Байрън, после се разтвориха и главата му клюмна.
Докторът се наведе, после бавно се изправи.
— Закъсняхме — произнесе той. — Мъртъв е.
Очите на Байрън се напълниха със сълзи.
— Съжалявам, Джил — каза той, — но ти не знаеше. Ти не разбираше.
Никой не го чу.
Следващите часове бяха изключително тежки за Байрън. Аратап категорично отказа да му позволи да присъства на траурната церемония по изстрелването на тялото в Космоса. Байрън знаеше, че някъде на кораба, в атомната пещ, трупът на Джилбрет ще бъде изгорен, а сетне ще бъде изстрелян в Космоса, където неговите атоми ще се смесят завинаги с прашинките на междузвездно вещество.