— Значи ще освободите всички ни?
— Не бих го нарекъл освобождаване, защото нито един от вас не е напълно лоялен към Тирани. Ще постъпим с Лингейн, както ние сметнем за добре, и следващият Монарх ще бъде обвързан далеч по-здраво с нашето Ханство. Лингейн ще изгуби статута си на равнопоставена държава, а съдебните процеси срещу лингейци няма да са изключителен приоритет на лингейнските съдилища. Така например, когато става дума за разкрита конспирация, както е сега, подсъдимите ще бъдат изпращани в изгнание на планетите в близост до Тирани, където ще са на сигурно място. Вие, Байрън, също трябва да забравите всякакви надежди, че ще се завърнете на Нефелос и ще възстановите своето Фермерство. Ще останете на Родиа заедно с полковник Рицет.
— И на това съм съгласен — кимна Байрън. — Но какво ще стане с брака на лейди Артемизия?
— Желаете той да бъде отложен?
— Вероятно се досещате, че двамата искаме да се оженим. Преди време споменахте, че имало възможност да се отложи предвиденият политически брак.
— Да, но тогава се надявах да получа нещо в замяна. Как беше онази стара поговорка: „Простени ще бъдат лъжите на влюбените и дипломатите.“
— Има един начин, сър. Достатъчно е да бъде намекнато на Хана, че когато висш дворцов чиновник се жени за представител на знатна фамилия, зад това се крият определени политически амбиции. Един бунт може да бъде оглавен не само от непокорен лингеец, но и от прекалено амбициозен тираниец.
Този път Аратап не се засмя.
— Логиката ви е почти като нашата. Но няма да се получи! Искате ли да чуете моя съвет?
— И какъв е той?
— Оженете се за нея колкото се може по-скоро. Поставете другите пред свършен факт. Ще намерим друга жена за Поханг.
Байрън го погледна разколебан. Сетне протегна ръка и каза:
— Благодаря ви, сър.
Аратап пое протегнатата ръка.
— Да си призная, никак не харесвам Поханг. Но запомнете едно от мен. Не позволявайте на собствените си амбиции да ви подведат. Макар че ще се ожените за дъщерята на Управителя, вие никога няма да станете Управител. Такъв като вас не ни е нужен.
Аратап изпроводи с поглед смаляващия се на видеопанела „Безжалостни“. Чувстваше се доволен от взетото решение. Младежът беше свободен и посланието вече беше изпратено чрез субефирната връзка на Тирани. Майор Андрос положително щеше да се пръсне от яд и в двора нямаше да остане никой, който да настоява за освобождаването му от поста Комисар.
Ако се наложи, ще отпътува лично за Тирани. Все някак ще успее да се срещне с Хана и да го убеди в правотата си. Достатъчно ще е да го запознае с всички факти и кралят на кралете сам ще се убеди, че не е било възможно да постъпи по друг начин, и с това ще обезоръжи всякакви действия, предприети от вероятните врагове на Аратап.
„Безжалостни“ вече беше само една блестяща точка, трудно различима от околните звезди.
Рицет също не откъсваше очи от смаляващия се тиранийски флагман.
— Аратап наистина ни освободи! — проговори той. — Знаеш ли, ако всички тиранийци бяха като него, проклет да съм, ако не бих се присъединил към флота им незабавно! Чувствам се странно потиснат. Имах ясна представа що за хора са тиранийците, а ето че сега тя е разколебана. Как мислиш, той чува ли какво си говорим?
Байрън превключи на автоматично управление и се завъртя в креслото.
— Не. Разбира се, че не. Би могъл да ни проследи в хиперпространството, както направи преди, но съмнявам се, че е в състояние да ни подслушва. Не помниш ли, че когато ни залови, всичко, което му бе известно, беше от подслушания на четвъртата планета разговор. И нищо повече.
Артемизия влезе в пилотската кабина, поставила пръст на устните си.
— Не говорете толкова високо — предупреди ги тя. — Мисля, че е заспал. Скоро ще стигнем Родиа, нали, Байрън?
— Ще го направим само с един Скок, Арта. Аратап накара да ни изчислят периметрите.
— Отивам да си измия ръцете — подхвърли тактично Рицет.
Едва излязъл и девойката се озова в прегръдките на Байрън. Той я целуна нежно по челото, след това устните му откриха нейните и прегръдката му стана по-страстна. Втората целувка сякаш продължи безкрайно. Най-сетне двамата се спогледаха задъхани.
— Обичам те повече от всичко — рече тя. А той отвърна:
— Обичам те повече, отколкото бих могъл да го изразя с думи.
И по-нататъшният разговор не се отличаваше с особена оригиналност.