И така, единственото обяснение е, че бунтовническият свят се намира вътре в родианската система. Джилбрет е Хинриад, а къде другаде биха тачили това име повече, отколкото на самата Родиа?
Артемизия неволно стисна юмручета.
— Но ако твоето твърдение е истина, тогава татко е в страшна опасност!
— И то от близо двадесет години — съгласи се Байрън. — Но може би не както ти си я представяш. Джилбрет веднъж ми се оплака колко е трудно да се преструваш на дилетант и некадърник, още повече пред най-близките си приятели и роднини. Разбира се, за него това е било само поза. Той никога не се вживяваше докрай в ролята си. Не беше трудно дори за теб, Арта, да прозреш истинската му същност. Нито пък за Монарха, който не го скри и от мен, докато все още бяхме в приятелски отношения. Но напълно възможно е да водиш подобен живот, ако причините, които те карат да го правиш, са наистина съдбоносни. Човек би могъл да мами дори дъщеря си, да позволи да бъде омъжена насила, само за да не изложи на опасност делото на своя живот, което е в пряка зависимост от пълното доверие на тиранийците. Той ще се преструва на побъркан…
Едва сега Артемизия намери сили да заговори.
— Това, което твърдиш, е невъзможно! — произнесе дрезгаво тя.
— То е единственото възможно обяснение, Арта. Той е Управител от двадесет години. През този период Родиа постоянно е увеличавала териториите си с помощта на тиранийците, защото те не са чувствали никаква заплаха от страна на нейния Управител. И през всичките тези двадесет години той е организирал бунтовническите сили без каквито и да било пречки от тяхна страна, защото са го смятали за напълно безвреден.
— Това са само предположения, Байрън — обади се Рицет. — Те са също толкова опасни, както и онези, на които повярвахме преди.
— Това не са никакви предположения — възрази Байрън. — Казах на Джонти по време на последния ни разговор, че той, а не Управителят е предал и погубил баща ми, защото моят баща никога не би допуснал глупавата грешка да се довери на Управителя. Но истината е — и уверен съм, времето ще покаже моята правота, — че той е постъпил тъкмо по този начин. Джилбрет е научил за конспиративната роля на Джонти от подслушания разговор между баща ми и Управителя. Няма откъде другаде. Ала всяка пръчка си има два края. Ние смятахме, че баща ми е работел за Джонти и се е опитвал да спечели подкрепата на Управителя. Докато далеч по-вероятно е той да е работел за Управителя и да се е свързал с организацията на Джонти, опитвайки се да спре един преждевременен бунт на Лингейн, който би унищожил близо двадесетгодишна грижлива подготовка.
Защо според вас смятах, че е толкова важно да спася кораба на Комисаря, след като Джилбрет бе повредил двигателите? Не заради себе си. В онзи момент не хранех илюзии, че Аратап може да ме освободи. Не го сторих и заради теб, Арта. Направих го, за да спася Управителя. Той беше най-важният човек на борда. Бедният Джилбрет така и не разбра това.
Рицет поклати глава.
— Съжалявам, но просто не мога да повярвам на думите ти.
Ала след него заговори нечий друг глас:
— А би трябвало. Защото е вярно.
На прага бе застанал самият Управител, в цял ръст и с ясен поглед. Това беше неговият глас и същевременно не приличаше на него. Той звучеше отривисто и самоуверено.
— Татко! — извика Артемизия. — Байрън твърди…
— Чух какво каза Байрън. — Той вдигна ръка и я погали с нежно движение. — Всичко е истина. Дори че бях готов да те омъжа въпреки волята ти.
Тя отстъпи назад и го погледна объркано.
— Изглеждаш толкова променен! И гласът ти е сякаш…
— Сякаш не съм баща ти — добави тъжно той. — Няма да е задълго, Арта. Когато се върнем на Родиа, отново ще бъда такъв, какъвто ме познаваш, и ти ще трябва да ме приемеш.
Рицет го гледаше с облещени очи, а червендалестото му лице бе посивяло като косата му. Байрън затаи дъх.
— Ела тук, Байрън — нареди Хинрик.