— Правилно, и аз щях да го предложа — каза д-р Гризелиус. — Трябва да направим всичко, което е по силите ни.
— Във всеки случай няма да навреди — каза д-р Менк, без да се обръща определено към някого от сътрудниците.
— Но ми е необходимо повече време за изчисленията — обади се математикът. — Надхвърлил съм нормата за този месец, вече не ме пускат до изчислителната машина. Може би вие бихте могъл като ръководител да…
— По този въпрос не мога да направя нищо. Изчислителният център не е към института.
— Поне опитай. Може пък да успееш да ги склониш. — Блаха се постара да убеди шефа, но безуспешно. Д-р Менк обясни, че е безсмислено.
— Никой от вас ли не разбира за какво става дума? Пристига чужд космически кораб, кораб от звездите! Човечеството чака това столетия наред! Как можете просто да… — Блаха забеляза, че минавайки покрай масата, бе съборил лист хартия, запъна се, наведе се да го вдигне и мълчаливо поклати глава.
— Многократно съм ви обръщал внимание, че имаме нужда от собствена изчислителна машина — каза настоятелно Вайденхамер. — Може би най-после ще се направи необходимото. Всеки има да прави изчисления, работата става все повече и повече, а аз откъде да намеря време? Но колегите явно не ги е грижа!
Д-р Гризелиус почука с пръст по диаграмите. — Да се върнем на темата. И така какво да предприемем по въпроса за предаването?
Тя отправи въпроса към д-р Менк, но преди той да успее да отговори, Вайденхамер каза:
— Правилно, да се върнем на темата. Ако институтът не получи собствен компютър, не виждам как ще изпълняваме изследователските задачи.
— Петер, моля те, намери във видеосписъка номера на ЦИКП — помоли д-р Менк Блаха, след което се обърна към Вайденхамер: — Дешифрирането на извънземни сигнали не спада към изследователските задачи на института.
Блаха намери номера веднага и му го каза. Без да иска разрешение, шефът го набра от телефона на д-р Гризелиус. Явно имаше нещо предвид.
Сигналната лампа светна, но видеоекранът не работеше (д-р Гризелиус не бе настоявала достатъчно за отстраняването на повредата) и затова се чу само звук, някакъв мъжки глас.
3. Краят на работното време
— Централен институт за космически полети, добър ден.
— Менк, радиоастрономичен… Ало, централният институт за космически полети ли е? Искам да говоря с колегата д-р Майнл.
— Сега. Ало? Няма никой.
— Дайте ми тогава някой от междузвездния отдел или поне заместника му…
— Името?
— Не знам. Мисля, че вие би…
— Аз откъде да го знам? Говорете с канцеларията.
— Благодаря.
— Бауман.
— Менк, от института по радиоастрономия. Всъщност исках да говоря с д-р Майнл, но колегата от телефонната централа ми каза, че той… Всъщност трябва ми някой от отдел „Астронавтика“, по-точно от „Междузвездни полети“. Спешно е.
— Някой от междузвездния отдел? Но отделът се състои САМО от д-р Майнл. Тръгна си за вкъщи. Аз също трябва да приключвам. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Хм… да, бих ли могъл да говоря с някого от ръководството на института?
— Те също си тръгнаха, работим до четири и половина. Обадете се утре.
— Бихте ли предали нещо на д-р Майнл? Кажете му, че разполагаме с неидентифицирани радиовълни от Струве 2398. Не е напълно изключено да са генерирани по изкуствен начин, модулацията е доста сложна и емитерът.
— Добре, ще му оставя бележка. Дочуване.
— Дочуване.
4. Д-р Майнл
Когато на другия ден д-р Майнл намери на бюрото си бележка със следния текст: „Обадиха се от инст. по радиоастрономия, уловили някакви радиовълни от някой си Струве 23??, сложно, явно спешно“, веднага му стана ясно, че ставаше въпрос за завръщащата се Единадесета междузвездна експедиция. Менк го познаваше бегло, но съвсем случайно беше предал съобщението на най-компетентния служител в ЦИКП: Майнл бе информиран най-добре от всички останали за междузвездните полети, нали в дисертацията си бе доказал тяхната нецелесъобразност, разбира се, от научна гледна точка, тъй като тогава въпросът отдавна е бил решен на практика. Отделът за междузвездни полети в ЦИКП беше повече атавизъм, занимаваше се с исторически изследвания. Д-р Майнл дължеше положението си на ръководител, макар и без сътрудници, единствено на липсата в останалите отдели на щатни места за длъжност с неговата научна степен и това му бе пределно ясно.
Въпреки че знаеше кога горе-долу трябва да се върне Единадесетата междузвездна експедиция, никога не бе мислил за нея като за реално предстоящо събитие, а по-скоро като за някоя от сигурните, но безполезни теореми, на които бе посветена научната му работа. Но когато съобщението за скорошното завръщане на експедицията изведнъж конкретизира предмета на неговите изследвания, разбра, че трябва да се направи нещо, и той знаеше какво.