И зачака следващия им ход.
Не се наложи дълго да чака. Този път нямаше нужда да измислят как да се избавят от мистър Кийтс — удобният случай сам дойде.
Една вечер Хабърд слезе в столовата и от пръв поглед разбра, че е дошъл часът. Можеше да го прочете по лицата на децата — не толкова по това, как го гледаха, колкото по това, как избягваха погледа му.
Изрезката от вестник, която Джек му пъхна, сякаш намали напрежението.
Дийтвил, пон., 28 март 2043 г.
От куиджи-треска е заболяло семейство от петима души.
Днес доктор Отис Фарнъм определи заболяването, което повали едновременно на легло мистър и мисиз Фред Крадлоу и трите им деца като куиджи-треска.
Мисиз Крадлоу неотдавна купила в местния магазин двойка птици куиджи. Преди няколко дни всички в семейството започнали да се оплакват от парене в гърлото и тъпа болка в ръцете и краката. Извикали доктор Фарнъм. „Обстоятелството, че куиджи-треската е заболяване само малко по-сериозно от обикновената простуда, не може да повлияе на нашето отношение към това никому ненужно заболяване — каза доктор Фарнъм в своето изказване пред печата. — Аз отдавна се възмущавах, че у нас без всякакъв контрол продават тези извънземни птици и смятам да се обърна към Световната медицинска асоциация с предложение всички птици в целия свят, доставени от Венера и намиращи се в магазините, а също купени от различни хора, които ги държат в къщи, да бъдат подложени на обстоен преглед. От куиджи няма никаква полза и на Земята без тях ще бъде само по-добре.“
Хабърд я прочете и невиждащият му поглед се втренчи в масата. В съзнанието му жално изписука мистър Кийтс.
Джек сияеше.
— Виждаш ли, аз ти казвах, че те са носители на микроби — каза той.
— И доктор Фарнъм също — възрази Хабърд.
— Дрънкаш глупости! — възкликна Елис. — Какви микроби може да разнася лекарят?
— Същите, които разнасят всички надути и безпринципни хорица, например вирусите на „жаждата за слава“… „необмислени действия“, „ненавист към всичко“ и какви ли не щеш други. Този провинциалист, еснаф е готов на всичко само и само да стане известен. Ако имаше власт, той би изтребил със собствените си ръце всички птици куиджи в целия свят.
— Каквото и да приказваш, този път няма да се измъкнеш — каза Джек. — В статията ясно е казано, че е опасно да се държи куиджи.
— Също и кучета, и котки… И автомобили. А ако прочетеш за нещастен случай, за автомобилна катастрофа в Дийтвил, щата Мисури, ще се откажеш ли от колата си?
— Ти за колата по-добре мълчи! — развика се Джек. — И утре тук да няма и помен от тази отвратителна птица, или се измитай сам!
Елис го дръпна за ръката.
— Джек…
— Млъкни! Омръзнаха ми пищните му думи. Въобразява си, че щом някога е бил космонавт, то нас за нищо не ни бива. Вири си носа само защото ние живеем на Земята. — Джек се обърна с лице към Хабърд и продължи, като го сочеше с пръст: — Е, добре, кажи ми, като си такъв умник! Дълго ли според теб биха просъществували космонавтите, ако ни нямаше нас, дето ходим по Земята и използваме и преработваме всичко, което вие докарвате от тези проклети планети? Ако ги нямаше потребителите, по небето нямаше да лети и един кораб. Цивилизацията — и тя нямаше да съществува!
Хабърд го измери с дълъг поглед. После стана от масата и произнесе точно тази дума, с която си беше обещал да не обижда никога прикования към Земята смъртен — най-страшната обида в езика на космонавтите, съкровеният смисъл на която беше непостижим за тъпите полуслепи твари, пълзящи по дъното на океана…
— Рак! — каза той и излезе от стаята.
Когато се качваше по стълбата, ръцете му все още трепереха. Той почака пред вратата си, докато треперенето премине. Не искаше мистър Кийтс да види колко е потиснат.
Замисли се над това. Не бива прекалено да очовечава животните. Макар и да му се струва, че в мистър Кийтс има много човешко, той все пак е само птица. Може да разговаря и има характер, свои симпатии и антипатии, но все пак не е човек.
А нима Джек е човек?
А Елис?
А техните деца?
Е, да… разбира се.
А защо тогава той предпочита обществото на мистър Кийтс?
Защото Елис, Джек и децата им живеят в друг свят, в свят, който Хабърд отдавна е напуснал и в който вече няма сили да се върне. Мистър Кийтс също не принадлежи на този свят. Той също е отхвърлен и с него може да се общува — нещо, от което човек най-много се нуждае.