Хикахи и Сатата се завъртяха веднъж около групата и после спряха пред събралата се експедиция.
Сред дадените дарове от човечеството на неоделфините бе и увеличеният репертоар от мимики. Петстотинте години генно инженерство не бяха могли да приравнят морските млекопитаещи с човека, за когото еволюцията е работила с милиони години. Делфините все още изразяваха повечето си чувства със звуци и и движения. Но те вече не бяха застинали в това, което хората бяха приемали (донякъде с право) за усмивка, изразяваща постоянна веселост. Сега делфините можеха да изглеждат притеснени. Тошио можеше да избере настоящото изражение на Хирахи като класически пример за огорчен делфин.
— Фип-пит изчезна — съобщи Хикахи. — Чух го да вика далеч на юг от мен, след това нищо. Той търсеше Сасиа, който изчезна по-рано в същото направление. Ще оставим изследванията си и търсенето на метали, за да отидем да ги намерим. Всички да си вземат оръжията.
Надигна се всеобщ шепот на недоволство. Заповедта означаваше, че делфините трябваше да навлекат броните, които бяха свалили с радост при отдалечаването си от кораба. И все пак дори Кипиру разбра, че работата е спешна.
За кратко Тошио бе зает да хвърля броните във водата. Те сами се разтягаха във форма, позволяваща на делфините лесно да се мушнат в тях, но въпреки това един-два делфина се нуждаеха от помощ, за да прикачат броните си за малкия нерв-регулатор, какъвто имаше всеки точно над лявото си око.
Тошио се справи бързо, с подсъзнателна лекота, придобита от дългата практика. Той се безпокоеше за Сасиа, един нежен женски делфин, който винаги се държеше с него меко и любезно.
— Хикахи — каза той, когато ръководителката се доближи към него, — искаш ли да се свържа с кораба?
Малкият сив женски турсиопс се надигна, за да погледне Тошио, и отсече:
— Не, Тичачо по стълби. Трябва да се подчиняваме на заповедите. Шпионските спътници може би вече са над нас. Нагласи уотърскутера си на автоматично връщане, за в случай, че не оцелеем там на югоизток.
— Но никой не е забелязал големи животни…
— Това е само една от възможностите. Искам до кораба да достигне известие, каквато и да е съдбата ни… дори и ако всички ни обхване треската за спасение.
Тошио потръпна при споменаването на „треската за спасение“. Беше чувал за нея, разбира се. Но това беше нещо, на което той въобще не желаеше да бъде свидетел.
Те се насочиха на югоизток в боен ред. Делфините се редуваха да плуват ту на повърхността, ту да се гмуркат и да се движат край Тошио. Дъното на океана беше като безкрайна следа от виеща се змия, издълбано тук и там от странни ямки, зловещо тъмнеещи като дълбоки кратери. В долините Тошио обикновено съзираше дъно, отдалечено на стотина метра, затъмнявано от стотици водорасли.
На места по дългите хребети се издигаха блестящи метални възвишения, подобно на големи замъци от светещ и порест материал. Много от тях бяха покрити с плътна, подобна на бръшлян растителност, в която гнездяха и се размножаваха китрупианските риби. Някаква метална могила сякаш висеше над ръба на една пропаст — издълбана от собственото й високо дърво-сонда, готово да погълне цялата „крепост“, когато завърши подкопаването.
Моторът на уотърскутера жужеше приспивно. Следенето на контролните уреди беше твърде лесна задача, за да занимава ума на Тошио. Без всъщност да го желаеше, той започна да размишлява. Да си спомня.
Едно обикновено приключение — такава му се бе сторила поканата за космическо пътешествие. Той вече бе положил моряшка клетва, така че те знаеха, че е готов да загърби миналото си. А и се нуждаеха от юнга, който да помага с общата работа на новия делфински кораб.
„Стрийкър“ беше малък изследователски кораб с уникален дизайн. Не съществуват много перконоги, дишащи кислород раси, които летят с кораби в междузвездното пространство. Малкото такива използват изкуствена гравитация за удобство и наемат членове на подчинени раси за екипаж и общи работници.
Но първият космически кораб с екипаж от делфини трябваше да бъде различен. Беше създаден по принципа, който бе водещ земляните от два века насам: „Ако е възможно, прави го просто. Избягвай да използваш знанието на галактяните, когато не го разбираш.“