— Забележително реализирана гравитация! — възкликна Маша. — Напомня ми за онзи цилиндър на О’Нийл, който всички американци строят… само че тук няма въртене, разбира се…
— Повърхностно гравитационно поле с голям градиент на затихване — сви рамене Келос. — Вие не сте ли го реализирали?
— Ние изобщо нямаме контрол над гравитацията — признах си аз.
— Тогава какво правите в космоса?
— Летим — отговорих мрачно аз.
— Не, имам предвид чисто битовите проблеми. Как ходите до тоалетна, например…
— Само не и за това! — промълвих аз. — Опитай се да се сетиш сам…
Келос явно не разбра реакцията ми и се наложи да му обясня:
— Това е въпрос, който задават всички деца и някои възрастни…
Все пак намерих с какво да го уязвя!
— През последната година от лекциите в академията ни обясняваха: трябват повече пилоти, нуждаем се от пропаганда на живо… Имам подготвени отговори — за ученици, за юноши…
— Няма нужда. Мога да се сетя и сам.
Продължавахме да вървим. От време на време върху стените на тунелите се мяркаха ярки гиздави къщички, стърчащи перпендикулярно на пътя. Пред една от тях седеше и пушеше лула възрастен чернокож мъж. Димът се виеше в чудновата спирала.
Не, Келос, няма на какво да се учудвам. Някакъв стар чуждопланетен негър седи на стената и пуши.
А Маша, изглежда, беше успяла да свикне със станцията на Търговската лига. Нима това беше нейният идеален свят? Празни, засукани пространства, обитатели, които почти не се интересуват един от друг, обща атмосфера на казашки стан — това ли е нейната среда?
Впрочем защо се учудвам? Достатъчно е да си спомня къде едва не останах аз…
— Как ще се радва дядо ти — каза Маша. — Не, Пьотър, не можеш да си представиш… Такава изненада… и за теб, между другото…
Тя се усмихна лукаво.
— Аз получих своята изненада, когато те видях с автомат.
Маша размаха оръжието си в ръка.
— Това е… с шокови заряди. Изглежда никой не закача Търговската лига, ето — даже мен ме пратиха да посрещна новопристигналите.
— В този свят не ги закачат — призна Келос. — Но има станции, които са в постоянна война с близките планети.
— Казаха ми…
Да, Маша вече беше вникнала дълбоко в живота на Лигата. В гласа й звучеше искрено чувство.
— Келос, както разбирам, вие имате някакъв военен опит?
— В определена степен — отговори Келос със същия тон, с който обясняваше на детето какво е саркофаг.
— Търговската лига способна ли е да помогне на Земята?
— Ние вече говорихме с Пьотър за подобен вариант. Не. Лигата не провежда такава политика. А световете, способни на такава намеса, трябва да се търсят прекалено дълго. На вашата Земя са й останали два-три дни живот, както разбирам…
Маша се спря като закована.
— Три дни?
— Говорих с куалкуа — поясних аз.
— И какво?
Да, разбира се. Никой от тях не знае каква е същността на малката послушна раса.
— Той има връзка… с други личности.
— И какво?
— Силните раси са узнали за геометрите. Ескадрата на аларите е отзована за разследване. Очевидно това е станало почти веднага след напускането ни.
— Три дни… разполагаме само с три дни? Но Андрей Валентинович разправяше, че са необходими поне две седмици…
— Маша, да вървим — помолих я меко аз. — Колкото по-бързо обсъдим всичко с дядо, толкова по-добре.
Или животът в Търговската лига течеше прекалено бавно, или Маша не знаеше по-бързи начини за придвижване. Пътят до центъра на станцията ни отне почти час. Предимно пеша, само на два пъти се наложи да се качваме в огромни празни асансьори. Започнахме да се натъкваме на обитатели на станцията по-често, но все така никой не ни обръщаше внимание. Може би именно тази подчертана ненамеса в чуждите дела беше привлякла Маша? Видяхме редица странни и интересни неща — хора с променени пропорции на тялото, съоръжения, израстващи от стените и таваните, група юноши, летящи по централната ос на тунела — те не се движеха, а ги теглеше някакво поле. По едно време в далечината притича огромно животно с размерите на хипопотам. Но аз не успях да го разгледам изобщо и дори не разбрах дали е извънземно или просто робот с чудновата форма.