Выбрать главу

Приближавахме се неотклонно към центъра на станцията. Сега пътят-тунел се виеше по спирала, описвайки все по-малки кръгове. Келос беше абсолютно равнодушен — той беше виждал доста такива станции.

Това, което съобщих на Маша, сякаш изключи всякакви други теми за разговор. Преразказах накратко какво се е случило с мен, надявайки се на ответна любезност. Но Маша само кимаше, слушаше и нищо не разказваше. Изглежда, нейните приключение се бяха оказали значително по-сериозни — или поне тя така смяташе.

— А какво стана с Данилов? — зададох аз въпрос, чийто отговор беше ясен.

— Не знам. Та нали тук има повече от двеста хиляди планети.

— Какво? Толкова ли са вече? — подхвърли Келос учудено. — Сянката расте…

Аз мълчах. Чудовищно. В сравнение с тези мащаби Конклавът е като бедно селце пред Москва, Новосибирск или самата столица…

— И аз се ужасих в началото… — кимна Маша. — Но имай предвид, Пьотър, че рядко някоя планета на Сянката има повече от милион жители.

Логично. Защо да тичат в градовете, защо да се тъпчат на някоя тясна планета, когато разполагат с такъв избор? Колкото по-малко е населението, толкова по-лесно е да се угоди на всички жители.

— Има и по-големи светове. Обикновено центрове на разни империи и съюзи. Но повече от хиляда планети имат население само от един човек!

— На всеки психопат — по свят… А вие добре сте се ориентирали в ситуацията.

— Андрей Валентинович казва, че Търговската лига владее най-голямо количество информация. Поне в достъпна за човека форма. Има и планети, чиито жители са еволюирали в нещо абсолютно непонятно.

— И това го знам.

— Ето, почти пристигнахме…

Най-накрая стигнахме до края на тунела. Тук той вече беше с диаметър десетки метри и от стените не висяха никакви къщички. При последните ни крачки забелязах нещо нередно — Маша ме поглеждаше, а Келос беше започнал да се усмихва.

— Е? С какво искате да ме смаете? Синьото небе, което виждам в отвора на тунела? Свежия вятър? Пеенето на птичките?

Мислено усмихвайки се, крачех с безизразно лице след Маша и Келос. Тунелът прерасна във фуния с полегати стени, по една от които се изкачихме на повърхността.

За миг ми се зави свят — очевидно от рязката смяна на гравитационния вектор.

После всичко стана прекрасно.

Благодат!

Под краката ми имаше трева. Над главата ми — чисто, синьо небе с перушина от облачета. Встрани бавно течеше широка река, а по нея се плъзгаха триъгълни платна — или яхти, или сърфове. Зеленееше гора. В далечината се виждаха къщички — някакви тънки, изящни кули с флагчета…

— Много мило — казах аз.

И Маша, и Келос ме гледаха напълно объркано. Обърнах се и погледнах във фунията — ярко осветеният вход се спускаше дълбоко „надолу“. Някой бавно се изкачваше към нас.

— Не, аз съм възхитен — потвърдих аз. — Келос, някога гледах старо детско филмче за това как група юноши тръгнаха с фотонен звездолет към друга звезда. Това… е измислена история, не се е случвало наистина. Та в този звездолет също бяха построили зала-имитатор. С пълна илюзия за открито пространство…

Те се усмихваха. Даже се спогледаха заговорнически. Е, Келос както и да е, но Маша защо се кикоти?

— Пьотър, огледай се по-внимателно — помоли ме Келос.

Аз отново хвърлих поглед към илюзорния свят. И…

Като удар от ток — усещане за портал. Първи, втори, трети… Недалеч от нас, при реката, при гората…

— Това не е имитация.

Побиха ме тръпки, по гърба ми изби студена пот. Отново погледнах към фунията на тунела — и отскочих.

Далече, далече…

В друг свят.

— Това е планетата на Търговската лига — каза Маша тържествуващо. — Всяка от станциите им има изход тук.

— Една от алтернативите на порталите — потвърди Келос. — Рано или късно, Лигата ще започне да прокарва и свои тунели между световете. Не знам какво ще се получи от това. Но, както се досещаш, желая им късмет. За мен това е актуален въпрос.

— Боже мой… — беше единственото, което успях да кажа. Порталите милосърдно скриваха мига на прехода. Изглеждаха по-необикновено от порталите на Сянката — тунел в пространството, заешка дупка за любопитни Алиси…

— Ето защо — каза тържествено Келос — смятам, че трябва да приемете Сянката. Системата за неконтролируемо преместване има редица минуси. Но тази система рано или късно също ще се разрасне и ще свали напрежението. Ако искаш да се подложиш на въздействието на свръхразума и да придобиеш безсмъртие — минавай през портала. Ако желаеш да пътешестваш от свят в свят, разчитайки на съзнателното си желание — заповядай в Търговската лига.

— Това нещо може да се използва и сега като транспорт! — възкликнах аз, отдалечавайки се от фунията. — Нали? Да се долети на станцията, да се дойде тук, да се излезе от тази планета на друга станция…