Дядо се усмихна.
— Разбираш ли, Пит — каза той с предишния си ехиден тон, — когато имаш голям избор, намираш достойнства във всяка възраст. Когато поживееш, ще го оцениш.
Събеседникът на дядо се приближи и спря между нас. Погледна ме въпросително:
— Пьотър Хрумов?
— Да.
Той поклати глава, сякаш не можеше да повярва.
— Както виждаш, Крей, дължиш ми каса вино — отбеляза дядо.
Сивокосият кимна, изучавайки лицето ми с жадно любопитство.
— Та вие дори не сте биологични роднини… Извинете. Аз съм Крей Заклад, сътрудник на Търговската лига.
Стиснахме си ръцете.
— Ще ви напусна за известно време. Така ще е редно — реши Крей.
— Крей Завсклад — каза подигравателно дядо, когато сътрудникът на Лигата се отдалечи. — Наивни оптимисти. Живеят стотици години, а не им е дошъл акъл в главите. Той не вярваше, че ще успееш да ме намериш. Даже се хвана на бас. Представяш ли си?
Кимнах. Постояхме така, нелепо отбягвайки погледите си, като никой не се решаваше да заговори пръв.
— Дай да ти налея вино… — Дядо изведнъж се засуети. — Тук познават радостите на живота… Всъщност са много мили хора…
Той се обърна към масата, някак развълнувано, неловко, всяко от движенията му беше прекалено рязко, силно, дядо още не можеше да съгласува новото си тяло с наложения от старостта стереотип…
— Дядо! — извиках аз, хвърляйки се към него. — Дядо!
И прегръдката му беше прекалено силна — беше забравил колко мощ има сега в тялото му, щедро надарено от портала със сила и младост…
— Дядо, колко се радвам, че си станал такъв… — прошепнах аз. — По дяволите, заради това съм готов да обикна Сянката… Ако се върнеш в университета да четеш лекции, всички студентки ще започнат да те преследват…
— Тихо! Не го казвай пред Маша, че ще видя едни лекции и студентки…
Спогледахме се.
На какво се учудвам, в края на краищата?
— Дадено — съгласих се аз.
— Извинявайте, че прекъсвам вашия дълбоко личен диалог…
Обърнах се, без да пускам дядо. Влечугоидът стоеше в краката ни с обидения вид на любимо куче, на което изведнъж са престанали да обръщат внимание.
— Здрасти, Карел — казах аз.
— Радвам се да те видя. Кажи, Пьотър, отношението ти към мен да не се е влошило, след като престанах да бъда временно хранилище за Андрей Валентинович?
Застанах на колене и докоснах меките сиви люспи. Не беше уместно да протягам ръка — това много би приличало на: „Дай лапа, кученце!“
— Много ти се радвам, изчислителю — казах аз. — И не се обиждай, че ти казвам „изчислител“. Това е комплимент. Ти успя да изчислиш най-важната за мен задача и да съхраниш резултата. Помниш ли, че ме питаше как ще приемат хората вашата раса? Не знам за всички хора, но аз съм ти длъжник. Или приятел. Както повече ти харесва.
Изчислителят застана на задните си крака и протегна муцунка към ухото ми. Шепотът беше едва доловим.
— Звездата, която наричате Спик. Газов гигант — той е единственият в системата. Газов гигант, около който има пръстен.
Обля ме топлина. Това не беше просто жест на отделен влечугоид към отделен човек.
— Благодаря. Ти също знаеш къде е домът ми.
— Реши да се разкриеш и пред Пьотър ли, Карел? — попита дядо. — Давай. Не се бой. Той умее да пази тайни.
Челюстта на влечугоида изщрака. Той се колебаеше толкова явно, че у мен не останаха съмнения — това не е игра на човешки емоции, а бушуваща в него борба. Битка, продължила векове по вътрешното му време…
— Пьотър, ние не сме живи.
Дядо кимна, гледайки смаяното ми лице.
— На газовите гиганти не се ражда живот, Пьотър. Ние сме потомци на нещо, което е било машина. Машина от Сянката.
Живите компютри на космоса. Аха.
Изчислителите!
Поразителното умение да взаимодействат с машини, явното отсъствие на потребност от дишане и храна! Невъзможността куалкуа да влязат в симбиоза с тях!
Как не бях осъзнал това по-рано?
Изчислителят чакаше, вглеждайки се в лицето ми.
— Това не променя нищо, Карел — казах аз. — Съвсем, съвсем нищо.
Всичко в къщичката беше ново и носеше толкова явно отпечатъка на дядовите навици, че не можах да сдържа въпросителния си поглед.
— Направиха го за мен — съобщи дядо, настанявайки се удобно в коженото кресло. — Без никакви въпроси. Удобно е, знаеш ли? Няма разправии с идиоти санитарни техници, размотаване из магазините с продавачи-дръвници…
Кимнах. Отношението на дядо към работниците от сферата на обслужването ми беше добре известно.
— Изглежда си решил да се установиш тук за дълго…
Дядо вдигна ръка в знак на протест:
— Петя, реших да те изчакам. Надявах се, че рано или късно…