— Направиха го?
— Разбирам. — Дядо изпъшка. — В Карел имаше образци от моята тъкан. Аз сам го помолих за това преди смъртта си. Надявах се да доживея във влечугоида до деня, в който ще се научим да си отглеждаме тела.
— Ние и сега го умеем. Не си ли чувал какви слухове се носят за японския премиер или за американския…
— Това са слухове — отсече дядо. — Единственият човек, който реално удължава живота си чрез клониране… Впрочем, по-добре да не знаеш името му. Просто много богат човек, известен филантроп. Но аз не бих могъл така… Да галя по косите малките си клонинги, а после да командвам лекарите кого да вземат пръв на операционната маса… Не, Петя. По-добре при червеите, под земята.
— Вярвам ти — казах аз. Лекотата, с която дядо опроверга слуховете от жълтата преса и ми съобщи истината за неизвестния ми милиардер, ме ужаси.
— Накратко — получих този подарък. — Дядо погледна ръцете си. — Приятен подарък. Но въпреки това не ни се искаше да се задържаме там. Двамата с Маша си тръгнахме… ето в този момент много ме беше страх да не се озовем в различни светове. Но ни се размина. Дойдохме право тук, на планетата на Търговската лига. Очевидно успешно — те ни слушат с голямо любопитство.
— И искат да ни помогнат?
Дядо въздъхна.
— Хайде, говори. Какво обещават?
— Почти нищо. Нямат намерение да се забъркват във война. Критикуват Сянката. Смятат я за принудена мярка, която ще бъде сменена от тяхната система за свободно придвижване… глупчовци. Или ще стигнат до това, или никой няма да погледне тунелите им. И ни предлагат да влезем в Сянката.
Аз кимнах:
— Келос — той е добър човек, дядо — казва същото.
— Естествено. Няма алтернатива, Петя.
Спогледахме се.
— Разбирам — каза меко дядо. — Това някак си не прилича на рай, нали? Но то не е рай. Смятай световете на геометрите за ад, а световете на Сянката — за чистилище. И направи избора си. Ти веднъж настоя на своето. Не приехме съюза с геометрите, дойдохме тук. И ето — стоим при извора. Тук се е зародила човешката раса. А може би и всички раси във Вселената. Може би наистина животът е рядко нещо. И всичко, което сме срещали във Вселената, произлиза от един и същ корен? Оттук, от Изначалната Земя…
— Това ли е Изначалната Земя?
— Да. Самата тя.
Всичко, което се готвех да отговоря на дядо, се завъртя в главата ми. Даже скочих и се приближих до прозореца.
Небе, гора и река…
— Аз мислех, че тук живеят „най-отдалечилите се“ жители на Сянката… Тези, които вече са изгубили човешкия си облик. Келос разказваше за една такава планета…
— И такива са живели тук. Може и още да живеят. Само че ние не можем да ги усетим.
Мълчах. Гледах как в градината Маша и Келос си пийват вино на крак и разговарят. Влечугоидът стоеше между тях и въртеше глава, приличащ не на разумно същество и не на робот, естествено, а на мило домашно животно.
— Няма къде другаде да отидем, Пит — каза дядо. Приближи се и ме прегърна през рамото. — Момче мое, ти се стара. Ти направи всичко както трябва. Но това е безизходна ситуация. Пътят свърши. Ти дойде в най-голямата игрална къща във Вселената. Картите са раздадени, а на масата има само две свободни места. Доброволно робство и принудителна свобода. Това е всичко.
Аз мълчах.
— Все още можем да излезем от играта, Петя. Можем да останем да работим в казиното. Но имай предвид, че това ще означава поражение.
Мълчах.
— Решавай, Петя. Ти имаш правото да решаваш. Ти си по-добър от мен, по-чист и по-откровен. Ти си на ход. Решавай. Може би Търговската лига наистина ще стане алтернатива на Сянката. Или ние ще измислим нещо друго. Но сега… сега е важно просто да оцелеем. Да съхраним Земята.
— Как ще влезем в Сянката? — попитах аз.
Дядо въздъхна.