— Ето това е най-сложният въпрос, Петя.
Глава 3
Вечерите тук са красиви. Под това небе — вече алено, покрито с паяжина от облаци, осеяно със звездни искри — човек трябва само да се наслаждава на живота. Лесно можех да си представя тук познатите ми момчета от грузинския филиал на „Трансаеро“ или нашите пилоти — печащи шишчета, пиещи бира и сухо вино, пеещи под съпровода на китара, разменящи разбираеми само в тясна компания шеги…
Размечтах се.
Странно, но мълчалият почти през цялото време, спокоен като танк Келос леко и незабележимо се вля в редиците ни. Сега в градината от едната страна на масата седяхме дядо, аз, Маша, Карел и Келос. А от другата, подчертано в самота — Крей Заклад, сътрудникът на Лигата.
— Длъжен съм да ви обясня някои неща — каза Крей. Той поглеждаше ту Келос, ту дядо. Сякаш подчертаваше кои смята за най-авторитетни събеседници. — Тук можеха да се съберат няколко души, представляващи ръководството. Но това би било обикновена формалност. Аз съм сам, но ви моля да повярвате, че моите решения са общи решения на Търговската лига.
— Вярваме — каза дядо. — Продължавай.
Той седеше повече от тържествено, прегърнал с едната си ръка Маша, а с другата държеше димяща лула. Заблуждавай някой друг, мой млади дядо. Виждам напрежението в очите ти.
— Търговската лига се отнася със симпатия към всякакви разумни раси. Както към хуманоидни, така и към други живи форми… — Учтиво кимване към Карел. — И ще се радваме на контакти със Земята, с Конклава, с геометрите. Обаче…
Разбира се. Никога нищо не минава без „обаче“.
— Всички предишни опити да се създаде алтернатива на Сянката, основани на силата, се провалиха безславно. Ето защо ние не вървим по този път. Ние създаваме мирна търговско-културна алтернатива. Рано или късно — той погледна дядо — тя ще стане преобладаваща в Галактиката. Разумът затова е и възникнал, за да взема решения, отговарящи на осъзнати потребности, а не да се подчинява на животинската страна на личността…
Дядо се прозина демонстративно.
— Затова — Крей леко повиши глас — Търговската лига не предприема никакви силови намеси — с изключение на случаите, когато се извършва посегателство върху интересите й…
— Няма да ни дадете кораб — каза дядо. — Нали? Правилен ли е преводът?
— Абсолютно. — Крей оставаше напълно добродушен. — Вие не сте свят от Сянката. Засега.
— Те няма и да станат свят от Сянката, ако не им се помогне сега — изрече тихо Келос. — Ще унищожат планетата им. Завинаги. Заедно с милиарди разумни същества.
Крей леко потрепна, но отговори с пълна убеденост:
— Неизброимо множество разумни същества са загинали безвъзвратно. Или поне безвъзвратно от наша гледна точка. Това, уви, е суровата истина за историята.
— Но сега имаме шанс да поправим ситуацията — отбеляза Келос. — Ако два-три тежки кораби на Лигата се появят близо до Земята, това ще предотврати намеренията да бъде унищожена. Защо да не…
— Защото тогава бихме се превърнали в нова Империя. Във втори Кристален алианс!
Те се пронизваха с погледи през масата.
— И ти ще допуснеш те да загинат? — попита Келос.
— Ние не сме богове. И не се натискаме да станем такива!
— Тогава молим Земята да бъде приета в Сянката! — прекъсна внезапната им престрелка дядо. — В такъв случай ще можете ли да ни помогнете на законни основания? Ще се намерят ли любители на приключения?
— Ще се намерят. Но вие още не сте в Сянката. И това е главният проблем…
Крей ме погледна:
— Пьотър Хрумов, доколкото знам, именно по твоя вина Земята е подложена на опасност?
Какво можех да отговоря? Да, навярно. Конклавът е изплашен от това, че хората вече са влезли в контакт с геометрите. А хората — това съм аз. Горкият малък Конклав, той се бои от клетите малки геометри… и не спира погледа си върху ядрото на Галактиката. Защо, между другото, Конклавът не е организирал експедиция дотук? Знаят ли какво ги очаква тук? Досещат ли се?
— Да. Аз съм виновен. И моля да ми помогнете.
— Ние никога не сме приемали никого в Сянката — отговори беззлобно Крей. — Общоприето е да се смята, че Лигата си сътрудничи със Сянката и в същото време се опитва да я измести… Че Лигата монтира портали на нови светове и се готви да започне да разпространява своите тунели… Нещата не стоят така. Някога живи хора са летели на тромави кораби от планета на планета и са монтирали портали. Това време си е отишло заедно със съответните хора и кораби. Сега всичко е различно. Вече от стотици години. Когато същества от нов свят дойдат на някоя планета от Сянката — те вземат решение. Порталите… аз не знам какво представляват те сега! Те имат свой разум. Това е нещо повече от живот. Това е Бог — в примитивното разбиране на понятието. Ние виждаме външните прояви на порталите… — Той кимна с глава, безпогрешно посочвайки края на гората.