От вълнение преминах към земните мерки за време и разстояние. Но корабът ме разбра.
И куалкуа също. Почувствах протеста му — рязък, охлаждащ разпалеността ми тласък, веднага щом симбионтът разбра какво възнамерявам да направя. Какво, пълно спиране ли да поискам?
Невъзможно. При намаляване на скоростта ще станем уязвими. Снижаването над жилищни обекти е забранено.
Обхвана ме отчаяние. А сега какво? Разтворих длан, погледнах пламтящото Зърно. На него му беше все едно. То може би щеше да издържи падане от стратосферата.
Но аз — не. И силите на куалкуа не бяха безгранични.
А сека какво, Ник Ример от дълбините на паметта ми, воюващ за планетата си от оня свят? Какво сега? Как постъпват регресорите в подобна ситуация?
Регресорът Ник Ример посегна към мен от своята студена и безнадеждна далечина.
Борд-партньоре, приготви се за боен десант. Отработване на проникване на планета на не-приятели.
Изпълнявам.
Откъсване от преследвачите.
Увеличаването на скоростта е невъзможно. Нарушаването на прага на устойчивост на атмосферата е забранено.
Изпълнявай. Бойна тренировка.
Забранено.
Дълг пред Родината.
Забранено е.
Изглежда, корабът изпитваше удоволствие, докато играеше с мен — с Ник? — на тази простичка игра. Изпълнявай — забранено е. Кой ще излезе победител в спора?
Провеждаме изследване на максималната скорост.
Забранено е.
Мое нареждане.
Забранено е.
Нареждане на Световния съвет.
Няма потвърждение.
Топло, топло, горещо?
На теб самия ти се иска да превишиш разрешената скорост.
Изглежда, това не беше Ник. Бях аз.
Винаги.
Превиши я!
Изпълнявам.
Плазмата се омете от обшивката. Кълбото на планетата се завъртя, приближи се, превърна се в плоскост. И корабът ми прошепна тихо, тихо, както тогава, при навлизането в Сянката:
Виждаш ли колко лесно е всичко?
Наистина беше лесно…
Носехме се над океана. Вече ниско — само на два-три километра височина. Долу се плискаха бели пенести вълни — океанът не искаше да се примири с геометрично безупречните континенти, той изпращаше все нови и нови войски към брега… А преследвачите ни бяха изчезнали, изостанали, загубени в своите инструкции и забрани, неспособни да победят единствената фраза „иска ли ти се?“.
На нас ни се искаше.
Капитане, пригответе се за десант.
Ник Ример бе този, който знаеше как да се подготви. Не аз.
Леко подсмихване.
Фразата не носи смислова натовареност. Заради традицията е.
А ти какво ще правиш?
Ще маневрирам. Бойните действия без пилот са забранени.
Ще можеш ли да се измъкнеш?
Полетът без пилот е забранен.
И това е всичко. Кратка автоепитафия. Навярно трябваше да изпитам състрадание към кораба?
Не се получаваше. Разумът, неспособен да повярва в себе си, задоволяващ се с играта на всемогъщество, не беше достоен за състрадание.
Благодаря за откровеността. Това е смешно — да усещаш презрение от страна на рожба на собствената ти мисъл. Ще обмисля този въпрос. Десант, капитане.
За миг реших, че разузнавателният кораб е оборудван с обикновен катапулт. Креслото пропадна в разтворилата се обшивка, понесе се надолу. Нямаше вятър — около мен се появи еластична стена. Стабилизирането беше идеално, креслото падаше, без да се върти. Под мен се ширнаха брегът, познатите куполи и кулата на интерната. Разузнавателният кораб се стопяваше над главата ми.
Така. Добре. А къде беше парашутът?
Земята неумолимо се приближаваше. Започнах да се мятам, опитвайки се да се измъкна от креслото. Ръцете ми сами се плъзнаха в търсене на ремъци, каквито изобщо не напипвах. Зърното, което стисках в мъртва хватка, ми пречеше, но нямах сили да го пусна. Ремъците… къде бяха? Рефлексите са по-бързи от разума, опитвах се да се откопча и да се изтръгна от креслото, като при катапултиране от изтребител.
Не гарантирам възстановяването на тялото ти — прошепна куалкуа.
Заснежената повърхност се приближаваше толкова бързо, сякаш падах с допълнително ускорение. Може и точно така да беше. Не беше зле за реален десант… но как геометрите неутрализираха енергията на падане? Чрез двигатели? Парашути? Криле? Морална устойчивост?
Неволно си спомних всички реални и нереални легенди, които се разправяха сред пилотите. Летец, паднал върху снежен склон, летец, паднал върху разорано поле, летец, паднал в копа сено…