Не си направих труда да споря. Започнах да им разказвам как съм видял света им. Първо — през очите на лишения от памет Ник Ример. А после — като човека Пьотър Хрумов.
Момчетата се разтрепериха.
Сигурно съм бил жесток. Но ако на болестта не е обърнато внимание навреме, се налага да се прибегне до услугите на хирург.
— И при нас е имало затвори и концлагери. Дори… и сега ги има. Само че не ги наричаме санаториуми.
— А какво да се направи, ако човек е болен? Ако е зъл? Ако пречи на другите, ако може да убие? Ние не сме малки, знаем, че всичко се случва! — извика Тил, като ме погледна в очите.
— Да не се нарича това болест — отговорих простичко аз.
Разказах им за гъвкавите другари, които с еднаква охота ядяха риба и хора. С десетина фрази разбих на пух и прах цялото онова розово здание на приятелството, което старателно бяха изградили наставниците. И разбрах, че е време да приключвам. Очите на Тил отново бяха мокри, а клепачът на невъзмутимия Фал трепереше.
Не съм хирург. Мен самия ме болеше.
Преминах към Сянката. Не им разказах за предателството на приятелите ми — това си беше наша работа, в края на краищата. Разказах им за безкрайната верига от светове — светове, заети с войни, светове, заети с любов, светове, заети със земеделие… с бъркане в носовете… с преливане от пусто в празно… с опити да се разбере неразбираемата истина…
— Всичко, каквото си пожелаеш? — попита Грик.
— Да.
— А ако това, което го искам, го няма никъде?
Това, изглежда, не беше съвсем абстрактен въпрос. И аз отговорих с колкото се може по-голяма увереност:
— Ще се намери нещо много близко. Е… или ще се намери празен свят. Само за теб.
— Не искам да е само за мен… — отговори мрачно Грик. — Но в такъв случай излиза, че Сянката изобщо не е лошо нещо?
— Хем е лошо, хем не. Тя е… — Изведнъж намерих нужния образ. — Тя е като филтър. Като във вашия водопровод. Само че там филтърът е за боклук, а в световете на Сянката порталите служат като филтър за хора. Веднага се вижда кой колко струва. Кой от какво се нуждае. Отсява ги, разхвърля ги… Някои ги изпраща на война, в кървава баня… при това всеки е на страната на справедливостта. Други — да съчиняват стихове под звездното небе, докато не им писне. Безпощаден филтър, момчета. Не е по силите на всеки да премине през него. Може би някои биха се справили със себе си, и няма да се превърнат нито в тирани, нито в подлеци. Само че Сянката е готова да помогне на всеки. Тя няма никаква етика и никога не е имала…
Протегнах ръка пред себе си. И разтворих дланта си, макар че малкото зверче в мен пищеше, че не бива да изпускам Зърното от ръце…
Огненото кълбенце падна на пода. Настани се между „сламените“ реснички на килима.
— Това е портал. Дадоха ми го… по-точно не на мен, а на Ник Ример. Сигурно на Ример, защото той ме накара да донеса Зърното тук. Само че не знам какво да правя с него.
— А как може да се накара да расте?
Това беше Грик. Неговият подход беше най-делови.
— Не знам. Но мисля, че ще разбера, ако се наложи. Само че първо трябва да реша.
Едва сега те разбраха какво искам от тях.
— Някъде там, в ядрото, под небе, пламтящо от звезди…
— Спомням си — каза изведнъж Тил. — Да, всички ние си спомняме. Родината ни се премести на пет етапа, първия път небето изобщо не се промени…
— Не е вярно, промени се — прекъсна го Грик. — Ти тогава още си ходел прав под масата, но аз бях на десет години, спомням си!
Десет техни години бяха пет наши. Геометрите бяха придвижвали системата си почти седем истински години, това не им е разузнавателен кораб… Изчаках напрежението в този смешен спор да спадне и продължих:
— Под небе, пламтящо от звезди, в ядрото на Галактиката, има една планета… не знам как се казва. Само че това изобщо не е важно — какво име ще дадеш на своята Земя. А ако някой все пак попита — усмихнах се аз, — можете да му кажете, че има номер В-642. И ако той не се усмихне в отговор, можете повече да не разговаряте с него.18
Те слушаха. Внимателно, сякаш слушаха откровение. Впрочем аз точно това исках да им дам.
— На тази планета има много гори, реки и планини. Имам сериозни подозрения, че има и море. И даже предполагам, че там ще се намерят няколко пустини и глетчери. Та такава е планетата… нищо особено, разбира се… Между другото, всичките й континенти са с напълно неправилна форма, къщите не приличат една на друга и никой не се досеща да подреже тревата пред къщата си…
Те слушаха. Наистина слушаха. Доста по-внимателно, отколкото когато говорех за звездните войни, Кристалния алианс и хората, превърнали се в чист разум.