Биг кимна:
— Пьотър, ти си чужденец в нашия свят. Но в известен смисъл си мой колега. Затова ще бъда откровен. Чух целия ти разговор с момчетата… и разбирам защо е бил необходим.
Виж ги ти младите гении. Изключили били камерите.
— Ти търсеше оправдание. Разбирам… Значи не си решил какво да правиш със Зърното. И това е добре.
Чаках, подхвърляйки огненото кълбенце в дланта си.
— Трудно беше да се свърже всичко, Пьотър. Моят подопечен Ник Ример изчезна — но се върна, макар и изгубил паметта си. Посегна на наставника си. Попадна в санаториум. Вдигна бунт. Всичко това е възможно, но да се противопостави на гъвкавите другари… да избяга…
Биг поклати глава.
— Когато изчезна наставник Пер, заподозрях нещо лошо. Наложи се да измъквам информация от тях, сякаш са не-приятели. Шок, голям шок за малката, но горда раса — да срещнат човек, който ги превъзхожда, способен да ги убива с голи ръце. Обаче всичко започна да се подрежда. В Родината беше проникнал пришълец в облика на Ник. Не беше приел начина ни на живот. Беше си тръгнал. Пилотът, загубил съзнание, изчезналият разузнавателен кораб — подреждах всички тези парчета… Не ми повярваха, Пьотър. Все пак не ми повярваха. Пер беше преживял тежка криза, можеше да е потърсил уединение. Майчицата можеше да е нагряла главата на пилота. Разузнавателния кораб можеше да са го отвлекли хлапетата от близкия интернат… точно тогава имаше бягство. Всичко се случва. На Световния съвет му беше по-лесно да изкара всичко това случайни съвпадения. Но аз усещах, че тези събития са свързани…
— Нима Кати не ви разказа за мен? Та тя видя… — Сепнах се. Не, не беше възможно приятелката на Ник Ример да не доложи за пришълеца, приел облика на Ник и Пер… Така или иначе я бях издал.
— Мислех, че знаеш. — За миг очите на Биг станаха студени.
— Какво?
— Кати Тамер, лекар и екзобиолог… си отиде.
Потреперих.
Черната чаша в нощта. Топлият пламък на дъното й. Лумващите във въздуха песъчинки… падащите звезди… Прощаването.
О, не!
Това беше просто чудовищно голям крематориум. Смърт, превърната в спектакъл. Не може да бъде!
Лицето на Кати, притиснато към стъклото на транспортната кабина. Викът й: „Ники!“.
Крематориум. Да. Но не само за мъртвите. Още и за онези, които искат да си отидат. Ето по този въпрос геометрите проявяваха смайваща търпимост. Никакви заграждения, никакви охранители… пристъпване от черния камък към огъня…
„Кати Тамер, лекар и екзобиолог, прощаване…“
Вървял съм по безкрайния плаж. Ожесточен, концентриран, готов да открадна кораб и да се върна вкъщи.
А през това време Кати е пристъпила в огъня.
— Как не си знаел…
Ники Ример, регресорът на геометрите, спящ на дъното на паметта ми, се събуди и закрещя. Беззвучно — само на мен ми беше позволено да чуя вика му.
Биг огледа момчетата. Те се бяха сгушили, изплашени. Каза:
— Та така, момчета. Думите за свобода са красиви думи. И винаги може да се каже, че свободата е малко, че трябва да е повече… само че ще се наложи да оставяме зад себе си болка и смърт.
— Вие сте виновни за това.
— Аз?
— Вашата планета… Кати не е понесла, че Ники е хем жив, хем мъртъв…
— Колко ти е лесно, Пьотър! Наставникът Пер не е издържал и е умрял. Кати не е издържала и си е отишла от живота. А ти си невинен.
Ник Ример в мен утихна. Сгуши се, притаи се… вкопчвайки се в последните островчета от своята душа.
— Когато научих, че изчезналият разузнавателен кораб се връща, че минава над територията на интерната, че съобщава за наличието на борда на регресора Ример, веднага разбрах къде да те търся. Теб, а не загиналия в битката Ник. Престъпникът се връщаше на местопрестъплението. Аз знаех и те намерих.
— И сега какво, Биг? Намери ме. Подслуша разговора ни. Какво следва?
— Ти носиш само болка, Пьотър. Ти се появи неканен в нашия свят. Че и с… това.
Погледнах Зърното.
— Ти няма да го използваш — каза Биг. Напълно спокойно, убедено. — Няма да можеш. Ти не си от нашия свят. Сянката не идва насилствено и това е единственото, което ни спаси. Мислиш ли, че ти си първият, който е получил такъв подарък? Аз също имах Зърно, Пьотър. Знаеш ли къде е то? Изгоря в лъчите на Майчицата. Аз знаех, че не се нуждаем от Сянката. И успях да се избавя от този подарък. Аз също преминах през световете на Сянката, Пьотър. Не знам колко планети си видял ти, но аз бях в дванайсет свята. И във всеки от тях имаше мръсотия и болка. Светове, нуждаещи се от помощ. Някой ден ще можем да им я окажем.
Виж ти.
Ник Ример — и аз заедно с него — само бяхме повторили пътя на Биг. И всеки беше видял в Сянката това, което беше искал. За командор Биг тя беше плацдарм за намеса, място за прилагане на приятелството.