Но нали винаги ни се иска да имаме контрол над ситуацията. Или поне илюзията за контрол.
— Александър! — извиках аз, докато се приближавах. Гласът ми изкънтя приглушено в празния хангар.
Данилов се обърна и направи неопределен жест с ръка.
— Как е машината? — попитах аз.
— Бива — отговори вяло полковникът.
— Дядо казва, че тук са преправили всичко.
— Е, не всичко…
Заобиколих совалката отзад и надникнах в дюзите.
Нищо необичайно. Какви са тези плазмени двигатели?
— Аларите ни сложиха своите двигатели — съобщи мрачно Данилов. — Работно вещество — вода. За източника на енергия казаха, че няма да разберем принципа, но ще стигне поне за година. Тягата се увеличи почти с порядък.
— А как се управлява сега?
— Поставиха превключвател на пулта. С две позиции — „плазма“ и „емулация на двигател с течно гориво“. Казаха, че системата на управление ще настрои всички параметри така, че да станат обичайните за нас — дори няма да забележиш на какво летиш. Но ще може да се лети нормално. И да се правят по няколко курса от Земята до Луната подред.
— А ще може ли да се стартира от Земята? — поинтересувах се аз.
Данилов помълча малко и отрони неохотно:
— Да.
— И всичко това с вода за гориво?
— Да.
Моментално си представих опустелия Свободен. Никакви ракетоносители, никакви складове с гориво. Само стартовите писти и редиците совалки. Ускоряват и излитат, излизат самостоятелно в орбита, джампират…
— Възможно ли е да се повтори технологията им? — попитах.
— След сто години — отговори озлобено Данилов.
Напълно го разбирах. Тъжно е да забиваш нос в собствената си примитивност. Още повече — в такава примитивност…
— Аларите са ни предоставили двигателите си за предполагаемия полет към геометрите?
— Да.
— И после ще ги свалят?
— Защо? — усмихна се Данилов накриво. — Попитах ги… Отговориха, че няма смисъл да си играят. Не си струва…
Сигурно сцената си я е бивало. Данилов пита опечалено командващия на флота кога ще свалят чудесните, вълшебни, могъщи плазмени двигатели. А онзи, смръщвайки мишата си муцуна, отговаря, че няма смисъл да се занимават с такава дреболия. Като възрастен, подарил на детето си изумителна цветна дрънкулка. Само дето детето не разбира колко е обидно, че твоята скъпоценност за другите е абсолютна дреболия.
— Поне ще пилотираш хубав кораб — опитах се да го утеша. Не се получи.
— „Влъхва“ напълно ме устройваше — отсече Данилов. — А с тези двигатели-чудо ще бъде само до връщането ни на Земята. Там ще го разглобят за изследвания.
— На Земята и самите нас… ще ни разглобят — напомних му. — Заради каквото си избереш. Дори само джампът от ниска орбита е достатъчен за доживотно отстраняване от полети.
Данилов си замълча.
— Поговорихме си… с дядо — продължих аз. — За полет до ядрото.
— Не мисля, че това е разумно.
Обърках се. Не бях очаквал възражения от Данилов.
— Петя, ти се забърка в авантюра, в най-дивата авантюра в историята на човечеството — продължи той. — Неохотно, но се забърка. Случи се чудо — удаде ти се да посетиш чужд свят и да се измъкнеш. Не си струва да се гордееш с това. Както ни казваха навремето — ако първият полет в космоса мине без никакви проблеми, това е лоша поличба. Ето, ти повярва, че си късметлия и че не е трудно да си резидент в чужда цивилизация. И сега си готов да се напъхаш там, откъдето едва е успяла да се измъкне цяла цивилизация. Могъща и безмилостна… Аз съм против тази идея, Пьотър. Трябва да се върнем на Земята. И поне да предоставим този кораб за изследвания.
— Ние с дядо ще летим до ядрото.
Данилов ме погледна накриво.
— Как? С джампове?
Наложи се да му повторя всичко, което бях обяснил на дядо. За кораба на геометрите и за неговия принцип на движение.
Полковникът ме изслуша безмълвно и някак отегчено. После поклати глава.
— Има едно препятствие. Ето го и него, идва…
Обърнах се. През хангара шестваше командващият на червено-виолетовия флот на аларите.
— Дядо и изчислителят трябва да са го убедили — казах аз. — И къде е проблемът?
— Корабът на геометрите, Пьотър. Той е много, много могъща технология. Едно е когато ти, лишен от памет, тръгваш с него към геометрите. И съвсем друго е, когато всички се качим в него… с трезв ум и ясен разсъдък.
— Не разбирам — казах аз честно.