— А ако не тръгнем към ядрото? А към Земята? Ако предоставим на човечеството такава технология? Това не са просто плазмени двигатели, които са непроизводими промишлено…
Аларът вече беше близо и със сигурност чуваше думите на Данилов. Засмях се нервно:
— Корабът на геометрите е още по-невъзможно…
— Възможно е — каза аларът. — Той се ремонтира автоматично, Пьотър Хрумов. Да имаш един такъв кораб означава да имаш една малка фабрика за производството им. Някоя достатъчно предприемчива цивилизация може да се възползва от това.
Той направи пауза.
— А вие сте достатъчно предприемчиви.
Най-трудно е да спориш с нечии подозрения, когато те са абсолютно безпочвени. И през ум не ми беше минало да използвам цивилизацията на Сянката като повод, за да доставя разузнавателния кораб на геометрите на Земята. А Данилов се беше сетил заради навика си от работата в службите. Аларът също се бе сетил.
— Искаме само да отидем при третата сила — казах аз. — По-точно — при четвъртата. После ще ви върнем разузнавателния кораб на геометрите. Ако още е актуален за вас.
— Ще бъде — каза аларът, без да откъсва поглед от мен. — Пьотър, твоето разузнаване в света на геометрите имаше крайно ниски шансове за успех. Но опитът да отидеш в чужда област на Галактиката е абсолютно безнадежден. Това го признава дори изчислителят.
Ето ти на. Как да спориш с авторитета на същество, което не греши?
— И все пак съветът на изчислителя е да се опита — продължи аларът. — И той също е готов да тръгне към ядрото.
— От вас ли зависи решението?
— Да.
Той мълча дълго, този гигантски мишок, търсещ изгода за своята цивилизация не по-малко напрегнато, отколкото аз и дядо — за хората…
— Вие искате да запазите кораба на геометрите, за да изучите технологията му? — предположих аз.
— Не е задължително да го запазим, когато можем да го копираме — възрази аларът.
Спомних си как изследваха тялото на Ник Ример и не попитах нищо.
Стояхме покрай совалката, Данилов — с кисело, безнадеждно изражение на лицето, аларът — потънал в размисъл, и аз — отчаяно търсещ думите, които биха убедили извънземния.
— Всичко се обърка — каза аларът. Тихо, сякаш размишляваше на глас, опитвайки се да ми сподели съмненията си. — Ако знаехме колко нееднозначна ще стане ситуацията, веднага бихме съобщили за случилото се на силните раси. А сега… не виждам правилни решения.
Той пристъпи по-близо до мен след тези думи. Доста по-близо.
— Как би постъпил ти, човеко?
— Не знам — отвърнах аз. — Наистина не знам. Ако не ни се доверявате напълно… изпратете с нас няколко десантчици.
— Доверието няма равнища — отговори командващият. — Това е… — Преводачът куалкуа се запъна, подбирайки думата. — Тригер. Да или не. Две положения.
— Трудно е да си почти бременен… — промърмори Данилов, без да се обръща към никого.
— Защо? — обърна се аларът към него учудено и без да дочака отговор от объркания полковник, ме погледна отново: — Ти обещаваш ли, Пьотър Хрумов?
— Да — прошепнах аз.
— Вие няма да откарате кораба на геометрите на Земята. Ще тръгнете да търсите цивилизацията, която се нарича Сянката, и ще се постараете да се върнете. Нашият флот ще ви чака седем земни денонощия в тази точка на пространството.
— Добре — казах аз, все още без да вярвам, че късметът ми се е усмихнал.
— Ще доведат тук човека Маша. Тя ли е вашият специалист по техниката?
— Да.
— Ще отидете в оръжейната. Ще ви дадат необходимите оръжия за близък бой.
— Едва ли ще ни се наложи да воюваме…
— Разбира се. Но аз не мога да пусна свой офицер невъоръжен.
Все още не разбирах нищо. Командващият се приближи към мен. Протегна лапа и допря ноктите си някъде в гърдите ми.
— Пьотър Хрумов, роден като човек — каза той. — С правото на командващ на независим флот и по силата на знатния си произход променям съдбата ти.
В гласа му нямаше никаква тържественост. Или куалкуа не беше сметнало за нужно да я пресъздава, или аларите не страдаха от излишна емоционалност.
— Отсега нататък ти си офицер от червено-виолетовия флот — каза командващият. — Ти си под мое подчинение и аз отговарям за твоите действия. Ти ще намериш цивилизацията на Сянката за благото на аларите, хората, изчислителите и куалкуа. И ще се върнеш.
Лапата на алара се сви и одраска гърдите ми. После той се обърна и се отдалечи.
Погледнах Данилов, но той беше смаян не по-малко от мен. Усмихна се с усилие и каза:
— Сега ще започне да ти расте опашка…
— Престани — помолих го аз. — Не бива.
— Не го приемай толкова на сериозно. — Данилов ме потупа по рамото. — Петя, аларът просто заобиколи забраната на Конклава за предаване на технологии! Той те направи свой офицер, за да ти позволи да използваш кораба на геометрите. Нищо особено!