— Нищо особено? — Докоснах разкъсаната си риза. Налагаше се да я зашия… — Саша, а извънземните често ли са заобикаляли забраните заради хората?
Данилов не дойде с нас в оръжейната. Това ме учуди, но не се опитах да го уговарям. В края на краищата, в случая разчитах повече на Маша, която беше изучавала оръжията под строгото ръководство на дядо.
Помещението на оръжейната беше малко и полутъмно. Осветлението — както и да е, аларите имаха съвсем различни вкусове от хората. Но размерите ме учудиха. Оръжията бяха наредени на открити рафтове, по един екземпляр от всяко.
— Те какво, не обичат ли да стрелят с еднакви пушки? — попитах риторично аз.
Маша ме погледна снизходително:
— Петя, това е изложбена зала. Образци. В оръжейните зали на СКОБ е същото.
— Била ли си там? — попитах я, ядосвайки се на собствената си глупост.
— Била съм на много места — поясни Маша без никакво маниерничене. Мина покрай рафтовете, разглеждайки сложните механизми. Съпровождащият ни алар наблюдаваше мълчаливо.
— Газови спрейове… — промърмори изведнъж Маша.
— Какво?
Тези смъртоносни играчки приличаха на всичко друго, но не и на газови спрейове.
— Някога на мода беше газовото оръжие. Спрейове, пистолети…
— И какво?
— Нямаше никаква реална полза от тях. Така или иначе, спазващите закона граждани не можеха да ги използват. Пък и ефективността им беше чисто символична. Само дето лъжливата илюзия за безопасност притъпяваше предпазливостта…
— Струва ми се, че има разлика между спрей със сълзотворен газ и плазмен пистолет.
— Да, има. В някой тъмен вход. Но ти нали не се готвиш да ходиш там?
— Откъде да знаем?
— Вярно е… Струвало си е да поразпиташ приятелите си геометри за Сянката.
— Не ми беше до това.
Маша много се беше променила за изминалите дни. Нещо в нея се беше пречупило, или, напротив, беше укрепнало. Може би заради общата обстановка на чуждия космически кораб. А може би — което беше по-вероятно — заради случилото се с дядо.
Съмнявам се, че в отношенията им е имало каквато и да било еротика. Все пак възрастта на дядо не предразполагаше прекалено към това. Но у Маша със сигурност е имало възторжено преклонение пред Андрей Валентинович.
И едва ли беше понесла леко случилото се. Възможно е да й е било много по-тежко, отколкото на мен. Все пак имаше полза от опита ми с куалкуа — смяната на лица и тела. Можех да усетя във влечугоида дядо — предишния, язвителен и непреклонен дядо. Когато затворех очи, можех да повярвам, че продължава да седи до мен.
А за Маша това беше недостъпно. Дали не трябваше да помоля куалкуа да влезе в симбиоза с нея? Само че щеше ли да се съгласи тя? Може би най-добър аргумент би бил не силата или издръжливостта, а възможността да промени лицето си… да стане красива. Куалкуа е като най-добрите козметици във вселената.
Не, Пьотър.
Какво?
Рядко се решаваме на подобно равнище на взаимодействие. Ти беше едно от малкото изключения.
Защо? — попитах аз, без да откъсвам поглед от Маша.
Информацията. Интересно ни беше да проучим психиката на хората и света на геометрите. Но няма да влизаме в симбиоза с други представители на вашата раса.
Ето на.
Няма да има салони за красота „Чародеят куалкуа“. Нито пък клиники „Здраве от куалкуа“. Та те биха могли да спасят дядо без особени проблеми. Да подновят износените съдове, да спрат кръвоизлива. Но пък защо им е това?
Безполезно е да молиш слънчев лъч да надниква в тъмна стая. По-лесно е да отвориш прозореца. Или да запалиш лампата.
— Не ни трябват такива неща! — каза Маша на алара. — Вашето оръжие не е пригодено за хората!
— Разбира се. — Аларът сякаш прояви чувство за хумор. Той беше стар и болнав извънземен, движеше се със затруднения и козината му беше побеляла. — Нямаме обособени крайници, с които може да се държи оръжие.
Повечето устройства наистина изглеждаха предназначени по-скоро за закрепване на муцуната. Спомних си краткия клип, който бях гледал някога: облечен в броня алар с ръбеста металическа щуротия, закрепена на муцуната му. От устройството излизаше тънък синкав лъч. Завъртане на главата — лъчът се устреми към камерата. Край на филма…
— Тогава хайде да помислим какво можем да направим. — Маша не се предаваше. — Командващият нареди да вземем оръжие.
Аларът уверено се приближи към рафтовете.